Недопустимо е немалка част от политическите партии у нас да гледат на Българската армия не като гарант за сигурността на страната, а като донор на въоръжените сили на Украйна. Това заяви президентът Румен Радев след като се запозна с анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г.
„Тази мантра, която се насажда, че видите ли с даването на старото руско въоръжение ще се решат веднага проблемите с модернизацията и старото руско въоръжение, е несъстоятелна. Прозорецът вече е затворен, но възможното количество, което щяхме да получим, е нищожно на фона на цялата необходимост от превъоръжаване на Българската армия. Някои държави от тези триъгълни сделки получиха 15 танка – какво са 15 танка на фона на нуждите от ново въоръжение. Второ – става въпрос за заместваме стара техника с стара техника от друг тип. Трето – където няма възможност за замяна, трябва да предоставим съществуващите към момента платформи и да закупим нови. Трябва да си ги платим и това е ясно“, подчерта той.
Радев призова политиците, които отправят критики, че България не се е възползвала от възможността да предостави старото си въоръжение на Украйна в замяна на ново по стандартите на НАТО, да отговорят конкретно какво би означавала подобна сделка.
„Всички, които настояват, че с тази концепция „сливи за смет“ ще се решат проблемите, да отговорят кога и какви комплекти бихме получили в замяна, как ще поддържаме личния състав и кога ще могат да бъдат предоставени нови такива платформи. Колко ще ни струва и имаме ли пари сега да го направим. Затова е и моят сблъсък с техните позиции, защото аз, като главнокомандващ, съм длъжен да настоявам отбранителният потенциал не да отслабва, а да се съхранява и развива“, посочи Радев.
Анализът на въоръжението ни през 2022 г. отново показва недостиг на ресурси, закъсняла модернизация, недостиг на хора и свръхнатоварен личен състав, който с много усилия и всеотдайност продължава да извършва задълженията си и да генерира капацитет. Според Радев неразбирането от страна на политическата класа на нуждата за модернизация на въоръжените ни сили е основният проблем. Той даде пример с това, че 48-ото НС не е разгледало инвестиционното предложение на Министерство на отбраната за модернизацията на Българската армия.
„Истинската модернизация на Българската армия ще започне едва когато с това се заеме едно ново Народно събрание и редовно правителство. Но това изисква много усилия и време, а ние вече закъсняхме“, каза президентът.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов коментира, че сме закъснели за евентуално сключване на така наречените „триъгълни сделки“ за предоставяне на оръжия на Украйна, а това решение е трябвало да се вземе от редовно правителство.
„При такива сделки няма реална модернизация, а само съвместимост. Даваме съветско въоръжение и получаваме старо западно. Оттук и проблема с логистика и обучение“, посочи Стоянов.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че българските граждани трябва да се чувстват защитени. В началото на конфликта в Украйна са предприети редица мерки, като многонационалната бойна група на НАТО.
Според него обстановката показва че модернизацията на армията няма алтернатива. Той апелира към политическата класа следващият парламент спешно да приеме инвестиционна програма, внесена от МО. Евтимов посочи още, че проблемите с недокомплекта в армията продължават. Предприемат се мерки за повишаване на социалния пакет.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че позитивите са изпълнението на редица важни мисии, като многонационалната бойна група, редицата учения на армията. Акцентира и върху участието на армията в подпомагане на населението при бедствия, пожари и охраната на границата.
Министърът отчете и донорските операции и подпомагането след земетресението в Турция и Сирия. Според него се налага преструктуриране на силите, а най-важният проект е този за модернизация на сухопътните войски.
Държавният глава беше посрещнат от почетния гвардейски караул.
По-късни днес президентът Румен Радев ще участва в срещата на държавите от формата Б-9, която ще се състои във Варшава. Форматът за политически диалог обединява страните членки на НАТО България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Източник: БНТ
