Позицията на България по подготвяния 21-ви пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия предизвика сблъсък на мнения в студиото на „Здравей, България“. Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев и журналистът и бивш кореспондент в Москва Валерий Тодоров коментираха дали страната ни демонстрира по-самостоятелна политика или прави стъпка към по-близки позиции до Москва. Повод за дискусията стана решението на българските власти да изразят резерви по отношение на включването в санкционния списък на руския патриарх Кирил и на бизнесмена Вагит Алекперов, свързван с „Лукойл“. Според Тодор Тагарев аргументите за защита на Вагит Алекперов звучат тревожно и създават впечатление, че България допуска външнополитическите ѝ решения да бъдат повлияни от икономически претенции. Той припомни сходни случаи от миналото, когато според него отделни държави от ЕС са действали под натиск в полза на руски интереси. По думите му Алекперов вече не заема водещата позиция в „Лукойл“, която е имал преди години, поради което мотивите за специалната защита на името му пораждат въпроси. Тагарев подчерта, че България досега е подкрепяла всички санкционни пакети на ЕС срещу Русия и реални действия за промяна на курса не се наблюдават. Според него обаче публичните послания на властите често се различават от поведението на страната в европейските институции. „Това, което виждаме в момента, не е защита на българския национален интерес, а защита на руски интереси“, заяви бившият министър на отбраната. Валерий Тодоров отхвърли сравненията между българската позиция и поведението на унгарския премиер Виктор Орбан. Според него не бива автоматично да се приема, че всяка по-различна позиция на София е резултат от руски натиск. По думите му Вагит Алекперов продължава да има сериозно влияние в международния енергиен бизнес и евентуалното му включване в санкционните списъци може да усложни процесите около бъдещето на „Лукойл“ и неговите активи. Тодоров смята, че позицията на България представлява опит за по-самостоятелен прочит на европейските решения, без това да означава отказ от членството в ЕС или НАТО. „Когато дадена стъпка може да навреди на България, ние имаме право да кажем „не“ или поне да поискаме допълнително обсъждане“, коментира той. Една от най-оспорваните теми в разговора беше евентуалното включване на руския патриарх Кирил в санкционния списък. Тагарев защити подобна мярка с аргумента, че Руската православна църква активно подкрепя политиката на Кремъл и войната в Украйна. Според него патриарх Кирил не е просто духовен лидер, а част от механизма за оправдаване на руската военна агресия. От своя страна Валерий Тодоров предупреди, че подобно решение може да задълбочи разделенията в православния свят и да превърне Европейския съюз в страна по вътрешноцърковни конфликти. Той подчерта, че независимо от критиките към патриарх Кирил, става дума за духовен водач на милиони вярващи и подобни решения трябва да се разглеждат с повишено внимание. Според Тагарев става дума по-скоро за политически сигнали, отколкото за реална промяна в курса на страната. Той отбеляза, че България продължава да подкрепя основните решения на ЕС и НАТО. Тодоров обаче вижда в тези действия опит за по-голяма самостоятелност във външната политика и за защита на национални интереси там, където те могат да бъдат засегнати от общите европейски решения.