За защитата на гражданския интерес, за жалбите на гражданите, рекордни по своите обеми, мащаби и бройка до този момент на годината  в студиото на “Денят започва” говори омбудсманът на Република България Велислава Делчева.

Тя заяви, че е сезирала Конституционния съд за разпоредби, свързани с минималната работна заплата, с признаването на трудовия стаж, защото:

“През един бюджетен закон, в който се определят приходите и разходите на държавата, се прави една огромна промяна в трудовото законодателство. На първо място, защото това става без обществено обсъждане, без да се вземат предвид мнението и становищата на синдикатите, на работниците, на работодателите и въобще на гражданите. И не на последно място, защото тази уредба е толкова обща, че създава по-скоро чувство на несигурност в гражданите, които не знаят всъщност към момента какво точно се случва и по какъв начин в един бъдещ период ще се определя минималната работна заплата. Това, което е направено през преходни и заключителни разпоредби на бюджетен закон, е една злопотреба, бих казала, със законодателна техника, защото наистина има възможност през преходни и заключителни разпоредби да се променят и други закони, но това не може да става тогава, когато има такава огромна промяна по отношение на трудовите права на гражданите.”

Делчева изрази надежда Конституционният съд да се произнесе своевременно, тъй като става дума за разпоредби, които са част от бюджетен закон с ограничено действие във времето. Омбудсманът е категорична, че с новите текстове се смесват различни правни институти.

"Работното време, трудовият стаж и осигурителният стаж са три различни института, които сега се смесват до такава степен, че се обезличава тяхното предназначение. Работното време е времето, през което човек полага труд и получава възнаграждение. Трудовият стаж обаче е календарният период, през който той е бил в трудово правоотношение и е натрупал професионален опит. Осигурителният стаж пък зависи от внесените осигурителни вноски. Не можем да поставяме знак за равенство между тези понятия."

Според нея аргументът, че измененията са насочени срещу злоупотребите със заетостта на непълно работно време, не оправдава ограничаването на трудовите права.

"Сигурна съм, че има други начини за борба със сивата икономика. Ако приемем логиката, че трудовият стаж трябва да зависи единствено от реално положения труд, тогава трябва да си зададем въпроса какво правим с платения отпуск или с майчинството. И в двата случая човек не полага труд, но тези периоди се признават за трудов стаж. Именно затова подобни промени трябва да бъдат много внимателно анализирани и да се прецени дали са пропорционални на целта, която преследват."

Делчева изрази сериозно безпокойство и от липсата на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.

"Не възразявам срещу това да има нов механизъм. Възразявам срещу начина, по който се случва всичко. В момента няма никаква яснота кога ще бъде изработен този механизъм. Законът само дава възможност Министерският съвет да внесе законопроект, но без срок и без гаранции, че това ще се случи. Няма гаранции и че Народното събрание ще го приеме. Това поставя въпроса как всъщност ще бъде определена минималната работна заплата след 1 януари 2027 година."

По думите на омбудсмана 10 000 жалби са получени само до август месец тази година. 

"До края на годината вероятно ще отчетем рекорден брой сигнали. Жалбите са почти три пъти повече в сравнение с предходни периоди. Най-много остават потребителските жалби - за топлофикация, електроснабдяване и комунални услуги. Наблюдаваме и увеличение на сигналите за нарушено право на собственост, за проблеми, свързани с правото на благоприятна околна среда, както и тревожна тенденция при задлъжняването на млади хора чрез бързи кредити.“

По думите ѝ институцията бележи успехи в съвместната си работа с Българската народна банка.

"Успяхме да постигнем кредитните институции да отразяват в Централния кредитен регистър случаите, когато съдът е обявил даден договор за нищожен. Преди това хората оставаха вписани като длъжници и това практически ги лишаваше от възможността да получат нов кредит.“

Не липсват и сигнали за необосновано вдигане на цените след въвеждане на еврото.

“Искам да призова гражданите всеки път, когато виждат нередност, да сигнализират контролните органи, защото това е и наша отговорност. Веднага ще дам собствен пример.  Съвсем наскоро ми се случи да паркирам в паркинг, където през миналата година таксата беше 3 лева, а тази година е 5 евро. Там няма асфалт, той е под дърветата, дори бариерата се вдига с канапче. Никой не може да ми обясни каква е тази инфлация и какво налага такова голямо увеличение на цените”, обясни Делчева.