Учени от САЩ са открили как обикновените пластмасови продукти се разпадат на микроскопични частици, които могат да проникнат в ядрата на човешките клетки и да нарушат функциите на съхраняваната там ДНК, пише сп. "Нейчър къмюникейшънс".

Авторите на изследването от Колумбийския университет обясняват, че 75-80 процента от всички пластмаси (т.нар. полукристални полимери) имат слоеста структура. Редуващите се твърди кристални и меки аморфни слоеве постепенно се разрушават под въздействието на околната среда.

Меките слоеве се разграждат първи, като освобождават твърди фрагменти с размерите на вирус. Именно те се превръщат в устойчивите микро- и нанопластмаси.

Нанопластмасата е вид микропластмаса, отличаваща се с изключително малкия си размер. Микропластмасите обикновено са с диаметър по-малък от 5 милиметра, докато този на нанопластмасите е между 1 и 1000 нанометра.

"Тези частици не се разграждат с векове и вече могат да бъдат открити навсякъде - от антарктическия лед до човешката кръв", казва ръководителят на изследването професор Санат Кумар.

Учените предупреждават, че нанопластмасите наподобяват азбеста по форма и размери, което увеличава рисковете от рак и сърдечносъдови заболявания. Миниатюрните частици могат да проникнат в клетъчните ядра и потенциално да причинят увреждане на ДНК.

Изследователите предлагат две решения на проблема - укрепване на меките слоеве в структурата на пластмасите и масовото им рециклиране.

Миналия месец британски учени, съобщиха, че са открили микропластмаса в най-отдалечените райони на Антарктида.

Предишно изследване установи, че нивото на пластмасови частици в мозъка и в черния дроб на хората се повишава. /БТА