Вече години наред поставям един и същ въпрос: защо България, със своите уникални природни и културни дадености, все още не успява да се превърне в регионален лидер в туризма? Отговорът е прост, но тежък – защото не сме превърнали туризма в истински национален приоритет. Ние притежаваме всичко необходимо – природни ресурси, културно наследство, разнообразие от туристически продукти – но често липсва визия и дългосрочна координация.

В своите публични участия съм изтъквал, че България разполага с едни от най-богатите възможности в Европа – море и планини, минерални извори, тракийско наследство, средновековни столици, манастири, селски и кулинарен туризъм. Това са дадености, които в други държави биха били гръбнак на икономиката и двигател за устойчиво развитие на регионите. Въпреки това ние често сме свидетели на хаос, липса на координация и кампанийност, която не носи дългосрочен ефект, а усилията остават изолирани и фрагментирани.

На форумите, в които съм участвал, многократно подчертавам, че потенциалът на страната е огромен, но не се използва ефективно. Когато дадох изказването си в Созопол, акцентирах върху целогодишния туризъм: „Созопол има потенциал за целогодишен туризъм. Но за да се случи това, е нужно да излезем от мисленето за сезона като три месеца и да изградим модел, в който култура, гастрономия, морски спортове и фестивали да работят заедно. Ако не изградим обща визия, ще продължаваме да броим празни легла след септември.“ Това е точният пример за проблем, който наблюдаваме и на национално ниво – всеки регион или община работи изолирано, без да създава синергия между различните туристически продукти.

Същата теза отстоявах и пред парламента: „Не можем да вървим напред, ако всеки сектор дърпа в различна посока. Имаме нужда от национална стратегия, която да гарантира устойчивост и предвидимост. Туризмът не може да бъде жертва на политическите цикли.“ Това не е просто лична позиция, а извод, който се потвърждава от опита на страните, които успяват да превърнат туризма в двигател на икономиката си.

Примерът на Албания е особено поучителен. За пет години те успяха да направят туризма национален приоритет, изградиха единен бранд, разработиха ясни правила и стандарти, привлякоха инвестиции и повишиха качеството на услугите. Включването на река Вьоса в програмата на ЮНЕСКО е доказателство, че когато държавата застане зад идеята туризмът да бъде двигател, международното признание идва естествено. Това е урок за България: ясната визия, дългосрочната стратегия и активната държавна подкрепа водят до конкретни резултати – инвестиции, растеж на БВП, нови работни места и повишено международно доверие.

В България също имаме примери на успех, но те остават недостатъчно координирани. Черноморието ни е едно от най-чистите и красиви в Европа, но често оставяме негативните новини да доминират над реалните му предимства. Нашите планини, природни резервати и защитени територии са сред най-ценните природни ресурси на континента, но рядко се представят като част от глобалната екологична карта. В същото време съседни държави активно развиват екотуризъм и целогодишни активности, като използват дигитални платформи и интегрирани маркетингови кампании. Примерите на Гърция, Турция и Черна гора показват, че държавната координация и целенасочените инвестиции в инфраструктура, обучение и маркетинг са ключът към устойчив успех.

„Ние сме на опашката по използване на туристическите европрограми. Това ни прави още по-зависими от външни платформи като Booking.com, които диктуват условията. Докато съседните страни инвестират в собствени дигитални решения и национални кампании, ние оставаме пасивни наблюдатели,“ предупредих наскоро в свой коментар. Това е една от ключовите пречки – зависимостта ни от външни посредници ограничава възможността да изградим собствена идентичност и устойчив модел за развитие. Колкото и добре да работи Министерството на туризма, колкото и активно да се включват общини или неправителствени организации, ако туризмът не е национален приоритет, България няма как да се нареди сред страните-отличници. Добрите инициативи ще останат „острови на успеха“, а не част от цялостна стратегическа рамка.

Съществува и проблемът с кадрите. Туризмът не е просто сезонна заетост, а индустрия, която изисква професионализъм, образование и стратегическо мислене. Липсата на подготвени специалисти води до ниско качество на услугата и до разочарование както на туристите, така и на бизнеса. Виждането ми е ясно: България трябва да постави туризма наравно с енергетиката, отбраната и финансите – като сектор от национално значение. Само така можем да изградим стратегия, която да обедини институциите, общините, бизнеса и академичната общност. В противен случай ще продължим да имаме „острови на успеха“ – отделни региони или инициативи – без да се възползваме от пълния потенциал на страната.

Виждам три ключови стъпки, които не търпят отлагане:

1. Изработване на дългосрочна стратегия за поне 10 години, която да включва инфраструктура, маркетинг, култура, дигитализация и устойчивост. Тя трябва да е независима от политическите цикли, за да гарантира дългосрочни инвестиции и подкрепа за всички региони. Стратегията трябва да отчита нуждите на туристите, включително целогодишни оферти, културни маршрути, гастрономически турове и спортни активности.

2. Създаване на единен национален бранд „България“, който да обедини разнообразието на страната – от планините до морето, от културата до гастрономията, от спа туризма до активния спорт. Това е инструмент не само за международна реклама, но и за вътрешно приобщаване на българите към ценността на собствената си страна. Добре развит национален бранд служи и като основа за дигитални платформи, туристически приложения и глобални кампании, които могат да намалят зависимостта от външни посредници.

3. Изграждане на система за обучение и подготовка на кадри, която да отговаря на нуждите на съвременния турист. Професионализъм, дигитални компетенции и международни стандарти трябва да станат част от подготовката на новото поколение работници в сектора. Това ще увеличи качеството на предлаганите услуги и ще укрепи репутацията на България като надеждна туристическа дестинация.

Освен това е важно да се изградят механизми за координация между различните нива на управление – държавно, регионално и местно – както и между публичния и частния сектор. Сътрудничеството с академичните среди също е ключово: университетите могат да предоставят изследвания, анализи и новаторски решения за ефективно развитие на туризма. Само чрез интегриран подход можем да гарантираме, че всеки регион ще допринася за общата национална стратегия, а не ще работи изолирано.

Примерите на Созопол, Приморско, Несебър, Велико Търново, Хисаря и Пловдив, показват, че при добро планиране и координация туристическият поток може да бъде удължен и диверсифициран. Но тези успехи са изключения – те не отразяват националната реалност. За да се превърнат в модел, е нужна държавна подкрепа, ясни правила и непрекъсната стратегия.

Нашата задача е ясна – или ще издигнем туризма като кауза, която обединява всички институции и граждани, или ще останем да догонваме съседите си. Туризмът не е просто икономическа възможност – той е начин да покажем България на света, да съхраним културното и природно наследство и да създадем работни места и устойчив растеж за поколенията.

Само чрез дългосрочен ангажимент, единна стратегия и професионално управление България може да се превърне в регионален лидер. Време е да престанем да мислим за туризма като за сезонен бонус и да го поставим на мястото, което му принадлежи – сред стратегическите приоритети на нацията.

Д-р Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм