ЕС не може да отговаря за това кой ще бъде следващият господар в САЩ. Би било наивно да се мисли, че отношенията ще се върнат в ситуацията, в която бяха с Барак Обама. "Барак Обама 3.0" няма да се случи, предупреди в интервю пред БНР евродепутатът и председател на правната комисия на ЕС Илхан Кючюк.

В предаването "Преди всички" той коментира и новия евроформат, който предлага Урсула фон дер Лайен и практическите стъпки в рамките на мандата й в ЕС:

"Съвсем логично и последователно създава нови партньорства с демократични държави. Канада е силна икономически, устойчива демокрация и партньор в редица сфери на ЕС, и логично беше анонсирано асоциираното ѝ членство. Въпросът е, как ще бъде включено в договорите, защото Канада не е част от континентална Европа, но подкрепям всяка една нова инициатива, която би могла да раздвижи геополитическата роля на ЕС, без това да подронва авторитета на ЕС в традиционното му разбиране, че трябва да остане пространство на правото."

Кючюк говори и за предстоящата среща в София на високопоставени представители на европейските институции, на балканските държави, експерти, гражданско общество за поредно продължение за диалога на бъдещето на Балканите. Двудневният форум е с фокус евроинтеграция и регионално сътрудничество.

"Бурето с барут продължава да стой на Балканския полуостров и разговорът за интеграцията не трябва да бъде отлаган през призмата на историческия такъв, а да бъдат търсене мостове как да продължат да живеят, особено младите хора занапред, незабравяйки раните от миналото, но търсейки нови пътища. А виждаме, че са доста по-различни от тези в XX век, свързани с дигитализацията, ИИ и нови предизвикателства", каза още евродепутатът.

И добави:

"Двупосочни са нещата в процеса на интеграция. От една страна ЕС много пъти е давал напразни обещания, които не е успявал да изпълни поради своите вътрешни проблеми. Да не забравяме, че това са 27 държави, а Балканите имат една особена характеристика – всяка от страните, която кандидатства, или тази влязла в ЕС, имат двустранни нерешени въпроси. Колкото и да се говори на хартия, че двустранните въпроси не са част от преговорните рамки, не се отнасят към стриктните Копенхагенски критерии, на практика виждаме, че не е така. Съществуват въпроси, които трябва да бъдат решени, преди да бъдат вкарани в дневния ред на ЕС. От друга страна виждаме определени тенденции на отстъпване на демократичните ценности – някой държави да ласкаят режими, които са тоталитарни." /БНР