Дончев с „есе“ за виковете „оставка“ в лицето му - 24novini.bg

Дончев с „есе“ за виковете „оставка“ в лицето му

17.04.2019 | 09:00
(0 гласа)

Вицепремиерът Томислав Дончев „изля“ чувствата и мислите си за виковете „оставка“ и „ууу“, които чу на един от протестите в Габрово, в своеобразно есе. 

 

В дълга публикация в социалната мрежа Дончев написа, че не смята, че е заслужил да му викат „оставка“, но все пак уважава хората, колкото и поздравяващите го.

 

Дончев посочва, че според книгите пише, че не се ходи на места, където може да ти викат „уууи“, а само където те харесват. Но той е приел предизвикателството.

„Аз чета дебелите книги, но невинаги правя това, което пише в тях.

По-важното е, че съм считал, че живея и работя така, че не заслужавам да ми викат по този начин.

В дебелите книги също е написано, че невинаги получаваш това, което заслужаваш, и това не е изключение, а закономерност. Политиката не е само алгоритъм и логика. Тя е емоция, страст, мечта, понякога гняв, често (за съжаление) омраза.“, написа Дончев .

Да, в дебелите книги може да пише, че не се ходи при нехаресващите, но нали именно недоволните са онези, които показват проблемите на политиците. Така че Дончев просто е изпълнил дълга си като бивш кмет на Габрово и избран за народен представител от областта. Но замисля ли се всщност вицепремиета какво е сбъркал, за да чуе думите „оставка“, изглежда че не.

По подобен начин реагира Дончев и когато жена му написа в социалната мрежа, че „на циганите им трябва само морков и тояга“, но не във фейсбук, а в телевизора. Обясни колко много е направил, но не призна реалният проблем и че като човек във властта от 10 години е имал възможност да работи по темата.

И в двата случая Дончев обясни личните си усещания, но не каза къде са грешките, нито какво е направил, за да не се стига до ситуацията - на циганите да им е нужна тояга, а напрежението на габровски да прелее, въпреки предупрежденията. Дали ще работи върху проблемите този път или ще остане само с изразяването на чувствата, предстой да видим.

 

Ето какво написа Дончев в социалната мрежа:

"ОСТАВКА!
Над 10 години политически опит е и много и малко. За българските стандарти е много. Тук, срокът на годност е кратък. Любовта и надеждата лесно прерастват в омраза. По същата причина рядко имаме политици с опит, които знаят как да работят и на националната и на международната сцена. А според европейските стандарти се приема, че 10 е едва началото. Но въпросът беше друг. За 10 години съм видял много. Явявал съм се на избори, говорил съм с хиляди граждани на ден, говорил съм на множество от хора, планирал съм, убеждавал съм, дискутирал съм, спорил съм с учени, с граждани, с опоненти, с хора, с които има и няма смисъл да се спори. Обвиняван съм, че съм изверг, крадец, убиец. Пияни граждани са се опитвали да се бият с мен, прегръщали са ме познати и непознати.

За 10 години съм работил на всички фронтове: на местната власт, националното управление, бил съм в изпълнителната и законодателната власт, никога не съм прекъсвал връзката с европейската политика, дори за кратко бях в Европейския парламент.
Видял съм всичко. Или почти всичко.

Не беше се случвало да ми викат „оставка“ в лицето. И го считах за закономерно. Първо, в дебелите книги пише, че никога не ходиш там, където ще ти викат „,ууууу“ и „оставка“, а ходиш само на места, където ще ти се усмихват и ръкопляскат. Аз чета дебелите книги, но невинаги правя това, което пише в тях. По-важното е, че съм считал, че живея и работя така, че не заслужавам да ми викат по този начин. В дебелите книги също е написано, че невинаги получаваш това, което заслужаваш, и това не е изключение, а закономерност. Политиката не е само алгоритъм и логика. Тя е емоция, страст, мечта, понякога гняв, често (за съжаление) омраза.

 

От няколко дни политическият ми опит е обогатен. И аз имах възможност да чуя „ууу“ и „оставка“. Не по телевизията, не под прозорците си, а лице в лице. Това променя и човека и политика Томислав. Не ме връща на земята, защото не съм се отлепял от нея (освен в моментите, когато се уча да летя, но в буквалния смисъл на думата).

Не съжалявам, че си го причиних. Можеше да го слушам без да влизам в гнездото на гнева. Можеше да си поглаждам мустаците, да си гриза химикалката и да гледам гневните хора от прозореца. Но съм научен, че когато те вика началникът отиваш, когато има предизвикателство го поемаш.

Томислав Дончев на протеста в Габрово

Снимка: Томислав Дончев на протеста в Габрово

Беше силно, много силно преживяване. Имах мегафон, но реших, че не бива да го ползвам, за да имам равни шансове да говоря с хората. Въпреки тревогата на полицаите, нито за миг не ми хрумна, че някой ще ме удари, събори или нарани.

Приех всеки укор и обида като нормален и заслужен. Една от функциите на политиците е да бъдат отдушник на народния гняв. Това, че нямам вина, поне за причината за гнева, не променя нещата.
Единственото, от което ми стана болно, е вероятната представа, че съм вкопчен в определена позиция и ще правя всичко да се задържа на нея. Виж, от това боли. Отказвал съм се от много кариерни възможности, български и европейски, защото ми е било важно, значимо, интересно това, което правя. Позицията без идеи е нищо. Без възможности е нищо. И без подкрепа е нищо.

В рамките на политическите клишета трябваше да кажа: „за мен са гласували десетки хиляди, това че 200-300 граждани викат „оставка“ не е драма“. Аритметично е вярно, но само аритметично.
Надявам се да бъда достатъчно умен и силен, за да мога да науча всичко, което трябва да науча от случилото се. Уважавам всички, които ми викаха „оставка“ не по-малко от тези, които ме прегръщат – на сбирки, митинги или на улицата."

0
0
0
s2smodern
Чуй новините
Харесай ни във Фейсбук

Горещи теми

Нагоре...