Публикация в социалните мрежи предизвика вълна от реакции и остри коментари, след като Галя Горанова, съпруга на най-близкия съветник на Румер Радев - Иво Христов, чрез пост във Facebook отправи тежки обвинения към Николай Попов – баща на загиналата Сияна.

В поста си, който публикува след участие на Радостин Василев в БНТ, тя твърди, че Попов упражнява „емоционален шантаж“ върху обществото и използва личната си трагедия за публично влияние.

Думите ѝ бяха посрещнати с критика от редица потребители, които определиха подобен тон като неприемлив спрямо човек, преживял дълбока лична загуба. 

Според тях поставянето под съмнение на мотивите на родител, загубил дете, преминава границите на обществения дебат и засяга базисни морални норми.

В подкрепа на Николай Попов се изразиха и коментатори, които подчертават, че правото на публичност и споделяне на болката не може да бъде квалифицирано като манипулация.

"Няма да слизам на просташкия тон и жълти атаки на Радостин Василев. Не защото няма какво да се каже за хората, които стоят в сянка зад него, не защото не можем да припомним скандални негови снимки, а защото искаме нов тон в политиката.

Не ни интересуват екскурзиите в Дубай на г-н Василев и пререждането на майки с деца да се завърне оттам предвид войната в Иран, но като граждани имаме право да оценяваме действията му като депутат. Той е бил част от 6 парламента и три партии. В законодателната му дейност няма нито едно предложение за проблемите, които ние поставяме, нито за строителството на пътища, нито за войната от катастрофи. Като депутат и лидер на своята формация г-н Василев нито веднъж не изрази позиция в защита на нас, жертвите на трагедии и правосъдната система. Нито веднъж г-н Василев не поиска да се срещне с нас.

В заключение:

Единственото общо между нас и Радостин Василев е, че носим огромна болка. Нашата болка е от загубата на децата, а неговата болка от страха, че няма да влезе в следващия парламент", написа в защита на Николай Попов Атанаска Бакалова, майка на жестоко убития Митко.

Случаят отново поставя на дневен ред темата за границите на свободното слово в социалните мрежи и отговорността, която носи всяка публична позиция, особено когато засяга лична трагедия. В подобни ситуации обществото все по-категорично настоява за повече емпатия, уважение и сдържаност в публичния разговор.