Европейска политика в контекста на сделката между Европейския съюз и САЩ и българска политика в контекста на всичко, което се случва. В студиото на "Денят започва" е Никола Минчев, член на Европейския парламент от групата на "Обнови Европа", избран от листата на "Продължаваме промяната - Демократична България", бивш председател на българския парламент.
"Като европейски гражданин и поддръжник на идеята за обедение на Европа съм разочарован от този неуспех на европейската дипломация и преговорно усилие с Съединените щати."
По думите му, сделката е очевидно едностранна, тъй като от едната страна има до 15% мита за европейските стоки, така че да могат да запазят достъпа си до американския пазар, а от другата страна са 0% ставки за американските стоки.
"В същото време ние имаме допълнително задължение от 750 млд. за енергийни доставки, които Европа да приема от щатите и още 600 млд. задължения, които европейски компании да инвестират в Америка. Така че това е едностранчивост, която е естествено разочароваща за хората, които очакват да се изпълни със съдържание заявката Европа да бъде много по-самостоятелна и да не позволява със сила да й бъдат налагани условия, което видяхме да се случва в този момент със сделката със щатите."
Все пак Минчев разглежда сделката и в един по-широк геополитички контекст, имайки предвид някои от известните параметри на сделката.
"От една страна - 750 милиарда за енергийни доставки. Трябва да сложим това на фона на факта, че целият енергиен износ на щатите, не само към Европа, е 150 млд. на година. Което прави това на практика неизпълнимо. Защото 750 млд. до края на мандата на Тръмп означава 250 млд. на година - т.е. това е не изпълнимо."
Той коментира и задълженията от 600 млд., които европейски компании да инвестират в Америка, като според него, няма механизъм да гарантира, че това може да бъде изпълнено.
"Освен това, Европейската комисия се е консултирала с големите европейски бизнес асоциации и с това какви са техните инвестиционни намерения в щатите. Така, че ако това число отговаря на намеренията на европейските компании, това не би било чак толкова вредоносно. Вредоносно би било, ако това е за сметка на инвестиции във вътрешния ни пазар, където Европа видимо изостава по отношение на конкурентоспособност."