Ново увлекателно изследване разкрива как големите престъпни империи влияят на изграждането на съвременния свят.

„Мафия. Световна история“ на Райън Джинджърас анализира възхода и влиянието на мафиите на глобалната сцена и разказва смайващите истории на някои от най-известните организации и личности от подземния свят.

От сицилианските фамилии и гангстерите в Чикаго, през престъпните барони в Меделин и безмилостната руска братва, до японската якудза и китайските триади – мафиите не са отделно случайно явление. Те са сложни системи със собствена култура и кървави закони – структури, „дълбоко вплетени в тъканта на историята“, категоричен е авторът.  

Основана на дългогодишни проучвания и увлекателна в стила си, „Мафия. Световна история“ търси отговорите на редица интригуващи въпроси за реалността, в която живеем.

• Как се заражда организираната престъпност?
• Как малките групи за незаконна дейност прерастват в цели подземни глобални империи?
• Как се превръщат в паралелна власт, която влияе върху държави, общества и цели епохи?

Историкът представя пътя на някои от най-противоречивите личности от сенчестия свят на организираната престъпност. Образите на Ал Капоне, Ел Чапо, Пабло Ескобар, Лъки Лучано оживяват, но не като легендаризираните фигури, които познаваме от Холивуд и попкултурата. А като пресметливите опортюнисти, оставили престъпния си белег върху държави, общества, икономика.

Многопластово, задълбочено и мащабно, това изследване представя организираната престъпност във всичките ѝ аспекти – историческите, политическите, икономическите, отчитайки факторите, които движат обществото, пазара и властта.

„Мафия. Световна история“ не е суха хроника на организираната престъпност. Тя е актуално изследване на задкулисните сили, които управляват света и до днес.

Из „Мафия. Световна история“ от Райън Джинджърас

ВЪВЕДЕНИЕ
„Истинските владетели, които ни управляват“
Историите за създаването на „Кръстникът“ отдавна са се превърнали в легенда. Преди излизането му през 1972 г. гангстерските филми, поне според легендарния продуцент Робърт Еванс, са отживе¬лица. Опитите през 60-те да се възвърне по-ранната мистика на жанра не подават особени надежди и в мемоарите си Еванс пише: „С изклю¬чение на една или две нискобюджетни ленти, всички филми за сици¬лианци и организирана престъпност имат една обща характеристика, че излизат на червено“ . Но след появата си през 1969 г. романът на Марио Пузо се продава в девет милиона екземпляра и в крайна смет¬ка успява да убеди Еванс и други фигури в Paramount Pictures, че „Кръстникът“ може би е различен.
С избора на младия Франсис Форд Копола за режисьор, студио¬то се стреми да придаде на филма едновременно актуално звучене и дух на автентичност. Копола от своя страна иска творбата му да бъде нещо повече от криминална драма. Сътрудниците казват на Еванс, че Копола ще поеме задачата при едно условие – това да не бъде просто филм за организираната престъпност, а семейна хроника и метафора на капитализма. Предвид факта, че бъдещето на студиото е заложено на карта, Боб Еванс не е въодушевен и възкликва: „Тоя луд ли е? Майната му и на него, и на коня, който го е довлякъл“ . На¬прежението се покачва още, след като Копола официално е обявен за режисьор на филма. Има ожесточени спорове относно кастинга, включително избора на Марлон Брандо за главната роля, а също и творчески различия около музиката и монтажа. Планираната преми¬ера на Коледа 1971 г. не се състоява и в Холивуд плъзват слухове, че филмът е обречен. 
Днес всички знаем, че съдбата му се развива по-различно. „Кръстникът“ доминира американския боксофис и печели десет номи¬нации за церемонията по връчването на наградите „Оскар“ през 1972 г. Още по-впечатляващ е непосредственият му ефект върху публиката по целия свят. Според един френски критик въздействието се дължи не толкова на художествените му качества, колкото на съдържащо¬то се в него послание. Въпреки че думата „мафия“ не се споменава нито веднъж, той отговаря на очакванията на публиката, обрисувайки подмолната ѝ сила. „Съзнателно или не – пише критикът, – хората са склонни да вярват, че истинските владетели, които ни управляват, са скрити – всемогъщи, но анонимни.“ Усещането за навлизане в един недостъпен по-рано свят превръща „Кръстникът“ в хит . 
Копола изрично настоява продукцията да е вярна на периода, за да бъде възприета като автентична, но през 1972 г. пресъздадените на екрана образи изглеждат удивително актуални. За много амери¬канци мафията е съвременна реалност, а при избирането си за пре¬зидент през 1968 г. Ричард Никсън обещава на избирателите „война срещу организираната престъпност“, насочена към „търговците на наркотици, покваряващи живота на децата в тази страна“ . Никсън не е първият американски държавен глава, поставил подобни приорите¬ти. За всички негови предшественици, започвайки от Хари Труман, злоупотребата и трафикът с дрога са с ранг на национална криза . Ширещата се в страната хероинова епидемия и растящите нива на градска престъпност, изглежда, оправдават действия, наподобяващи обявяване на война. Гангстерите поколения наред са неразделна част от живота в кварталите, а телевизионните новини от 50-те и 60-те го¬дини са пълни с истински кръстници като Вито Дженовезе и Карлос Марчело. Изслушванията в Сената и националните скандали допри¬насят за поддържането на една от ключовите тези във филма, а имен¬но, че мафиотските семейства властват над огромен подземен свят и упражняват неправомерно влияние върху американската политика и икономика.