Със 7 месеца закъснение България най-после ще има редовен бюджет от 1 август. Днес в „Държавен вестник“ се обнародват бюджетите на ДОО и Здравната каса, а до края на седмицата се очаква да бъде публикуван и основният финансов закон. Управляващите го нарекоха „наследен бюджет“ и „фактурата от кьор софрата“, но едновременно с това заявиха, че са проявили смелост да покажат истинското състояние на публичните финанси. Управителят на БНБ предупреди, че тази план-сметка не обръща, а задълбочава негативната тенденция. „Няма да давамдефиниции за бюджета – това политицитемогат да си го позволяват. По-скоро разчитамна това да се анализират числата в бюджета, както и политиките, които се задават чрез актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Именно тамсъществуват, или поне би трябвало да съществуват, политиките, които едно правителство както и спрямо показателите, заложени именно в тази средносрочна бюджетна прогноза“. Това коментира в „Тази сутрин“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ. „Моите изводи са, че неможе и не бива да се задавамакрорамка, която правителството в държавния бюджет възнамерява да не изменя през 2027 г., когато се приема следващият бюджет и се одобрява актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за три години“, посочи той. По думитему това е базисен, фундаментален проблем, защото в тази макрорамка са заложени основните икономически и финансови показатели, върху които стъпват развитието на икономиката, приходната част на бюджета и разходната част на бюджета. „Когато имаме динамика, изразена от геополитическа нестабилност, вътрешно повишаване на потреблението и все още недотамохлаждане на кредитния пазар в България, се получава така, че промените в тези показатели не се отчитат своевременно. Тоест динамиката да не бъде отчетена – а това пряко дава отражение върху приходната и разходната част“, коментира Каримански. „Например, вмакроикономическата прогноза за периода 2026–2028 година в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е планирано съответно инфлацията за 2026 година по хармонизирания индекс на потребителските цени да бъде 4,3%. Българската народна банка излезе с прогноза, че тази инфлация на средносрочна база за годината ще бъде около 5%, което означава разлика от 0,7%. Обикновено прогнозите на БНБ самного по-близки до реалните“, коментира Каримански. „Най-вероятно правителството стъпва на пролетнатамакроикономическа прогноза и не я ревизира. Тоест би трябвало къмесента, която сега идва, даможе да се направи новамакроикономическа прогноза за бюджет 2027“, обясни той. „Именно затова казвам, че фундаменталноме притеснява този член в бюджета, в текстовата част преди преходните и заключителните разпоредби, че правителството не възнамерява да излиза с нова актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, когато се изготвя бюджетът за 2027 година“, коментира експертът.