В съботата преди Цветница, България се пробужда с песен и цвят — идва Лазаровден. Празник, носещ аромат на пролет и символика на новия живот, той съчетава християнски и езически елементи в едно живо и пъстро културно преживяване.

Според православната традиция, на този ден се чества възкресението на Лазар от Христос — едно от най-ярките предзнаменования за предстоящото Възкресение. Но отвъд църковната символика, Лазаровден е и ден на момичешката младост и надежда.

Рано сутринта в селата и малките градове се събират лазарки — момичета, облечени в народни носии, с венци от свежи цветя. С песни и танци, те обикалят домовете, благославят за здраве, плодородие и любов. Песните им са ритуални — всяка специално подбрана за възрастта и статуса на домакина. Движенията — в кръг, олицетворяващи вечния кръговрат на живота.

Лазаруването е не само ритуал, но и важен социален преход. В миналото, момиче не можело да се венчае, ако не е лазарувало — чрез него то символично преминавало в зрелост. Някога се извършвало и кумиченето — обред, при който момичетата пускали венците си по вода, за да разгадаят бъдещето.

Днес обичаят все още живее — в етнографските селища, в училищните дворове, на сцените на фестивали. И въпреки че носи белезите на времето, Лазаровден продължава да бъде празник на обновлението и на корена. Празник, който ни напомня, че българската традиция не е минало, а жива памет, която се предава с песен, с цвете, с усмивка.