Най‑големият петролен шок в историята продължава повече вече месец, но кризата тепърва започва. Цените на енергоносителите се повишиха рязко, прогнозите за растеж се понижават по целия свят, но светът все още не осъзнава сериозността на ситуацията. Неизбежни са паралелите с петролния шок от 70‑те години и предупрежденията, че продължително затваряне на Ормузкия проток би предизвикало още по‑голяма криза. Дефицитът на горива, който вече засегна Азия, скоро ще започне да се усеща и в Европа.
Засега цените на петрола все още не са достигнали нива, които да предизвикат паника. Фючърсите в понеделник се търгуваха около 116 долара за барел - ръст от 60% от началото на войната, но все още далеч под историческия връх от 147,50 долара през 2008 г. Европейските цени на природния газ са се повишили с над 70% от началото на конфликта, но остават далеч под пиковете от енергийната криза през 2022 г. Настоящото поскъпване на горивата е движено предимно от финансови спекулативни позиции и от нарастващия риск, който пазарите вече калкулират в котировките. Инвеститорите купуват фючърси не заради липса на петрол днес, а заради несигурността утре. Волатилността е висока, но физическите доставки все още достигат до рафинериите благодарение на освободените стратегическите резерви в Азия, Европа и САЩ. Истинското изпитание ще настъпи, когато тези буфери се изчерпят. Ако държавите прекратят освобождаването на запаси и Ормузкият проток остане затворен, пазарът ще премине от психологически риск към реален недостиг. Индустриите ще бъдат принудени да се конкурират за ограничени количества суровина, което ще доведе до рязък ценови шок, свиване на потреблението и глобална стагфлация. В подобен сценарий енергийната криза престава да бъде борсова динамика и се превръща в системна заплаха за производствените вериги и дори националната сигурност.
Ако протокът остане затворен, светът ще бъде принуден значително да ограничи потреблението на петрол и газ - но не преди цените да достигнат нива, които да накарат домакинствата и бизнеса рязко да ограничат плановете за пътувания през лятото, всекидневните разходи за транспорт, както и други дългосрочни разходи. Финансовията сектор вече разглежда възможността цената на петрола да скочи до безпрецедентните 200 долара за барел след изчерпването на резервите.
Пазарът досега беше защитен от редица буфери в предлагането, но те постепенно се изчерпват. Елементарна сметка показва, че затварянето на протока намалява глобалните петролни потоци с около 11 милиона барела дневно, след като се отчетат предприетите до момента мерки за компенсиране на загубите. Спрямо нивата на търсене преди войната това оставя недостиг от приблизително 9 милиона барела - пропаст, по-голяма от общото потребление на Обединеното кралство, Франция, Германия, Испания и Италия взети заедно. Но откъм предлагането на горива това вероятно е пределът - масираното освобождаване на стратегически резерви и американските изключения от санкциите върху руския и иранския петрол осигуриха известно време, но това са временни мерки. След като бъдат изчерпани, не е ясно с какви други инструменти може да предотврати нов скок в цените в краткосрочен план - освен пълното възстановяване на трафика през протока. Иран допуска ограничен брой чуждестранни кораби да преминават, но засега това е твърде малко, за да промени ситуацията.
Ситуацията е още по‑крайна при втечнения природен газ. Ормузкият проток обичайно осигурява около една пета от световните доставки, а за разлика от петрола, тук няма алтернативни маршрути към пазара и почти липсват стратегически запаси, които да смекчат недостига. Друг проблем е, че макар цените на бензина и дизела в САЩ да са се повишили, мнозина в сектора очакват Америка да бъде сред последните засегнати. Причината е, че страната разчита по‑малко на Ормуз в сравнение с азиатските купувачи и се намира по‑далеч от епицентъра на кризата. Освен това САЩ са най‑големият износител на LNG в света, а вътрешният им газов пазар е относително изолиран от войната благодарение на огромното местно производство.
Но проблемът не се изчерпва само с горивата: петролът е основна суровина за производството на пластмаси, които присъстват във всяка сфера на икономиката. Държавите от Персийския залив заемат ключови позиции и в глобалния износ на метали и химикали – икономически сектори, които в момента са изправени пред критични логистични и оперативни рискове вследствие на ескалиращия конфликт в региона. Дериватите от процеса на рафиниране на суровия петрол, като например сярата, също поскъпват, което веднага се отразява на производството на цветни метали. Липсата на хелий от своя страна застрашава производството на компютърни чипове. Цената на изкуствените торове, чието производство зависи от природния газ, нараства рязко, което поражда сериозни опасения за недостиг на хранителни стоки.
Основни доставчици от Персийския залив вече намаляват добива, тъй като складовите мощности в региона се запълват. А колкото по‑дълго протокът остава затворен, толкова по‑голям е рискът ключова енергийна инфраструктура да бъде повредена от конфликта, което би удължило още повече въздействието върху предлагането. Части от най‑големия LNG завод в света вече са пострадали от иранските ракетни нападения, като собственикът QatarEnergy предупреди, че ремонтът може да отнеме до пет години.
По‑широкият анализ показва, че при цена на петрола около 110 долара за барел моделът SHOK на Bloomberg Economics прогнозира осезаем, но управляем натиск върху цените и забавяне на растежа. В еврозоната това би означавало приблизително 1 процентен пункт по‑висока инфлация и спад на БВП с около 0,6%. Но ако Ормузкият проток остане затворен твърде дълго през второто тримесечие, рискът е цените на петрола да се изстрелят рязко нагоре. При 170 долара за барел ефектът върху инфлацията и растежа практически се удвоява и води до стагфлационен шок, способен да промени всичко: от политиката на централните банки, през резултатите от междинните избори в САЩ до предстоящите парламентарни избори на държави в ЕС.
Много правителства вече предприемат мерки за предварително ограничаване на търсенето. Международната енергийна агенция публикува препоръки за защита на потребителите от най‑тежките ефекти на кризата, включително дистанционна работа и по‑широка употреба на обществен транспорт. Някои държави като Филипините въведоха временно четиридневна работна седмица. Пакистан призова феновете на крикета да гледат мачовете от домовете си, за да се пести гориво. В Тайланд има недостиг, стотици бензиностанции в Австралия съобщават за липси, а авиокомпании отменят полети от Виетнам до Нова Зеландия. Няколко азиатски държави, включително Китай — най‑големият вносител на суров петрол в света - ограничават износа. Южна Корея обяви петмесечна забрана за износ на нафта, ключово гориво за производството на петрохимикали и бензин. С разрастването на кризата части от Африка вече изпитват прекъсвания в доставките, а правителствата въвеждат мерки за ограничаване на потреблението.
Към момента мащабът на отпадналото предлагане е поне толкова голям, колкото по време на арабското петролно ембарго, когато скокът в цените доведе до рязко забавяне на растежа и стагфлация. Този шок не само намали потреблението на петрол до края на десетилетието, но и предизвика дълбока трансформация на глобалната енергийна система.
По всичко изглежда, че глобалното търсене на изкопаеми горива - и следователно икономическата активност - ще трябва значително да се свият, за да се изравнят с намаленото предлагане, ако конфликтът в Персийския залив продължи или дори се разрастне и протокът остане затворен.
автор: Д-р Ради Стоянов
