Екваторът не е просто географска линия - той е граница, наложена от самата физика на планетата.

Върху тази невидима ос ураганите спират своя бяс, а тайфуните и циклони никога не успяват да я прекосят. Причината се крие в едно от най-загадъчните следствия от въртенето на Земята - Кориолисовият ефект.

Тази сила кара въздушните маси да се завихрят - обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и по часовниковата в Южното.

Именно това въртене създава характерната спирална структура на ураганите. Но на самия екватор Кориолисовият ефект изчезва напълно. Без него бурите губят посока и не могат да се организират в устойчиви вихри.

Затова всички урагани, тайфуни и тропически циклони се формират между 5° и 20° географска ширина, където условията са подходящи - топла вода, влага и достатъчно въртене на Земята.

Когато бурите се приближат към екватора, те буквално се „разпадат“, губейки своята сила и структура.

Интересно е, че в цялата съвременна метеорологична история няма нито един потвърден случай на ураган, преминал екватора.

Единственото известно изключение е тропическата буря Vamei, която се формира през 2001 г. край бреговете на Борнео - едва на 1,5° северно от екватора. Дори тя обаче не успява да премине на юг - природата сякаш поставя невидима бариера, която никой циклон не може да прекрачи.

Така екваторът се оказва не просто символична разделителна линия между север и юг, а естествена граница, наложена от физичните закони. Граница, която дори най-могъщите сили на атмосферата не могат да нарушат.