Пътят на боклука до бунището (в) България - 24novini.bg

Пътят на боклука до бунището (в) България

В България се доставят хиляди тонове боклук от къде ли не - така шепа хора стават милионери В България се доставят хиляди тонове боклук от къде ли не - така шепа хора стават милионери
20.01.2020 | 13:00
(1 глас)

В последните години най-много боклуци у нас идват от Италия и Великобритания. От тези страни основно се внася и т.нар. RDF – отпадъци, които се използват като гориво основно от циментовите заводи в страната, а отскоро и от топлофикации, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки.

Над хиляда са легалните брокери на боклук у нас, данните са почти тайна, контролът – съмнителен.

Над 150 000 тона опасни и неопасни отпадъци са внесени за оползотворяване в България за година (основно за изгаряне за производство на енергия). Последната официална статистика е за 2017 г., показват данните на Евростат.

В общата статистика не влизат отпадъци, които могат да се рециклират и се внасят в страната по други правила. Отново според статистика на Евростат за търговия с рециклируеми отпадъци през 2018 г. в България са внесени близо 282.6 хил. тона такива боклуци.

В това число влизат пластмаса, хартия и картон, както и метали, включително благородни.

За 2017 г. числото е 219.4 хил. тона. Липсва официална статистика за внесените за оползотворяване (основно чрез изгаряне) боклуци в България през 2018 и 2019 г.

Единствените данни са от отговор на вече бившия екоминистър Нено Димов по време на парламентарния контрол отпреди няколко месеца. Тогава той казва, че за 2018 г. в България са внесени 85 хил. тона отпадъци за енергийно оползотворяване.

Преходната година количеството е около 72 хил. тона.

През 2017 г. все още разрешения за изгаряне на отпадъци имат само циментовите заводи. През 2018 г. с различни процедури такива получават и няколко от централите, свързани с Ковачки, пише Медиапул.

Според данните на екоминистерството тогава едва 3% от внесените отпадъци били изгорени в ТЕЦ-овете. Към тях обаче се появяват площадки за складиране на боклуци, които формално не са свързани със самите централи. През лятото се появиха и снимки на складираните бали с отпадъци, както и съмнения, че те са предназначени за изгаряне в централите.

Проверките, предизвикани от обществения интерес и недоволство по темата, показаха, че нарушения има.

В последния месец по темата се задействаха и полиция, и прокуратура, след като в италианските медии се появи информация за опит за незаконен износ на боклуци от Италия за България. Към момента резултатите от акциите са по-скоро спорадични, но показват, че проблем има и той вероятно е от години.

А до него се стига заради липсата или отказа от контрол и формалните проверки, които се правят основно по документи. Това дава възможност за заобикаляне на иначе общоевропейските правила за внос и износ на боклуци, смятат от природозащитните организации.

Въпреки уверенията на властите, че изгарянето на отпадъци е екологичен метод за тяхното оползотворяване, съществуват съмнения, че така във въздуха се отделят вредни вещества. Още повече че проверките от лятото показаха, че в някои топлоцентрали като ТЕЦ „Родина“ в Перник и ТЕЦ „Брикел“ нерегламентирано хвърлят в пещите си не само въглища, но и боклуци.

Освен негативния ефект за здравето на хората, според природозащитниците, изгарянето е в противоречие с политиката на разделно събиране и рециклиране на все повече боклуци.

Как се внасят боклуци

Според европейските правила отпадъци в България, а и във всяка друга страна от ЕС, се внасят основно по две процедури. Когато става въпрос за боклуци, които не могат да бъдат рециклирани, това става с нотификация от страна на собственика на сметта, както и на получателя й в съответната чужда държава. Информацията за предстоящия внос се изпраща на съответните институции. В България това е Министерството на околната среда и водите.

Според Закона за управление на отпадъците нотификациите трябва да се вписват в регистър. Той обаче не е публичен, а до момента ековластите отказват информация от него, включително и по Закона за достъп до обществена информация. В. „Капитал“ дори спечели дело, според което трябва да получи данни за издадените нотификации – от коя страна се внася отпадъкът и закъде в България е предназначен, но до момента не са предоставени тези данни.

По неофициална информация на изданието регистърът с документите за внос на боклуци не е публичен с мотива, че така ще се разкрие търговска тайна. В европейските правила, които се спазват и у нас, е записано, че властите могат да отворят тези данни за обществото, ако това не противоречи на националното законодателство или други нормативни документи на ЕС.

За вноса на рециклируеми отпадъци като пластмаса, хартия, дървесина, стъкло и други се прилагат по-опростени правила и не се изисква нотификация

и съответно разрешение от министерството. Неговите структури обаче поне на хартия трябва да получават информация от търговците и брокери на отпадъци.

Според „За Земята“ обаче в исканата от властите информация присъстват само данни за износа, но не и за вноса на рециклируеми боклуци. В същото време регистрираните в страната търговци и брокери на отпадъци са над 1000. Интересен бизнес Бизнесът с оползотворяването на отпадъци в когенерации очевидно е интересен за централите на въглища, които до няколко години би трябвало да бъдат затворени.

Причината е, че веднъж собственикът на боклука плаща за неговото оползотворяване и втори път топлоцентралите продават ток на преференциални цени от високоефективно производство, в което като горивна база се използват боклуци.

Така ТЕЦ-овете намалят разходите си гориво и печелят по-добре.

Такъв е примерът с RDF горивото, произвеждано от боклука, изхвърлян в София. Столичната община плаща милиони левове на година, за да може това гориво да се оползотворява. До момента дейността се извършваше от циментовите заводи в страната.

При последната процедура за избор на инсталации, които да горят RDF горивото, кандидатстваха и централите „Бобов дол“ и „Сливен“, които единствени имат издадено комплексно разрешително за горене на боклуци.

За ТЕЦ „Бобов дол“ разрешеното количество отпадъци за изгаряне е 35 000 тона годишно плюс 639 480 тона биомаса. ТЕЦ „Сливен“ към момента има разрешение да изгаря около 8000 тона боклуци на година Въпреки че нямат постоянно разрешение за това, известно време и ТЕЦ „Република“ в Перник, и „Брикел“ горяха боклуци „експериментално“. Централата в Перник също искаше официално да получи разрешение да ползва и отпадъци, и биомаса, но впоследствие се отказа от намерението си и запази само искането за биомаса.

Съдът пък забрани на „Брикел“ да произвежда енергия от отпадъци, докато официално не бъде променено комплексното му разрешително, което пък има нужда от екооценка. Проверките на полиция и прокуратура от последните седмици показаха, че злоупотреби може да има и с отпадъците за рециклиране, какъвто беше случаят с откритите тонове такива боклуци в имот в Плевен. Те са внесени в страната, за да бъдат преработени в продукти, но това така и не е направено.

По информация на БНТ някои от отпадъците са на площадката от 2014 г. Този случай показва липсата на контрол от страна на властите за това дали наистина внесените в страната рециклируеми материали се рециклират, или просто вносителите им взимат пари за това, че ще ги превърнат наново в продукти, а реално ги остават на нерегламентирани сметища. И търговия В същото време на площадките на ТЕЦ „Брикел“ и на „Топлофикация Сливен“ фирми складират различни отпадъци.

Става въпрос за дружествата „Траш Юнивърс“ и „Траш еко пак“. Формално между двете дружества няма връзка, но до средата на 2018 г. част от собствеността им се е притежавала от една и съща фирма – „АК комерс“. „Траш Юнивърс“ пък освен територията на „Брикел“ ползва и електронната поща на централата Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. като контакт, показва официалното разрешително за дейностите с отпадъците на фирмата, което доскоро можеше да се намери на сайта на РИОСВ – Стара Загора. Проверка на сайта в сряда показа, че документът е изчезнал от сайта, но все още е достъпен от кешираната му версия.

Интересното в него са огромните количества различни видове отпадъци, разрешени за складиране и обработка от „Траш юнивърс“ – 1.6 млн. тона на година. Количеството няма как да бъде набавено от района на Гълъбово, където се намира площадката. Капацитетът, разрешен на „Траш еко пак“, е 91 хил. тона на година.

Премахване на стимулите

От екосдружението „За Земята“ смятат, че трябва да има нещо като финансова санкция за горенето на боклуци – такса, подобна на тази, която общините плащат за изхвърляне на отпадъци на депа. Смисълът на това плащане е стимулиране на разделното събиране и рециклирането за сметка на изхвърлянето на боклуци. По същата логика такса за изгарянето можела да оскъпи отпадъка-суровина и да ограничи горенето.

0
0
0
s2smodern

Горещи теми

Абонирай се за нашия Youtube канал
Нагоре...