Да спреш тока на държавата: Върбакова и внезапният й съдружник републиката (обзор) - 24novini.bg

Да спреш тока на държавата: Върбакова и внезапният й съдружник републиката (обзор)

Участието на държавата като съдружник на Гинка Върбакова в ЧЕЗ ще се реши в идните дни Участието на държавата като съдружник на Гинка Върбакова в ЧЕЗ ще се реши в идните дни
05.03.2018 | 17:40
(0 гласа)

До края на следващата седмица ще е ясно дали българската държава ще стане съдружник на Гинка Върбакова в "ЧЕЗ груп". Това пишат в съобщение до медиите от "Инерком България" на Върбакова, купила българските активи на чешкото ЕРП у нас.

 

От Инерком допълват, че преговорите между "Инерком България" и "ЧЕЗ груп" за това дали българската държава да закупи дялове в "ЧЕЗ България" ще се състоят от средата до края на следващата седмица в Прага, след което ще бъде дадена информация за решенията.

 

Скандалът започна миналия четвъртък, когято стана ясно, че пазарджишката семейна фирма е избрана за купувач на активите на ЧЕЗ в България. Това предизвика трусове и съмнения кой стои зад собственика на фирмата Гинка Върбакова. Поради познанството си с нея енергийният министър Теменужка Петкова, по инициатива на премиера Борисов, подаде оставка, която още не е приета.

БСП обвиниха ГЕРБ и правителството, че стоят зад сделката, Татяна Дончева обяви, че депутатът от ДПС Делян Пеевски наднича зад скандалната покупко-продажба, Бойко Бориосов се закле, че няма връзка с ЧЕЗ и че правителството нищо не знаело за избрания купувач. Премиерът обяви, че е получил документи от чешкия си колега Бабиш, който пък от своя страна, каза че това не е съвсем така - информирал го е по телефона, но папки не бил пращал. Борисов обаче занесе в Народното събрание папка, в която каза, че имало данни от чешкото правителство кои са банките, обещали финансиране на сделката и я предаде да се засекрети в деловодството. После даде брифинг на който обяви, че скандалът е опит да се свали правителството му, както през 2013 година, когато настояваше, че ДПС и БСП стоят зад падането н апървия му кабинет. На брифинга Борисов каза, че "ще разнищи тези гадове". А на парламентарния контрол Борисов не се наложи да отиде и да обясни - депутатите му гласуваха, че няма нужда от изслушване на премиера по кзуса ЧЕЗ. После стана ясно, че сред банките е и държавната Банка за развитие (ББР), която би следвало да финансира малкия  исреден бизнес. Отговорите на ръководството й в лицето на Стоян Мавродиев, доскоро председател на КФН и предложен от ГЕРБ за управител на ББР, бяха, че банката не е обещавала да финансира сделката и Върбакова.

Последва съвместно заседание на две парламентарни комисии, на което службите за сигурност - разузнаването и ДАНС - изнесоха данни пред медиите и депутатите, че цената на ЧЕЗ при продажбата била завишена и съобщиха търговска информация за другите кандидат-купувачи. Вицепремиерът Томислав Дончев каза, че не е съвсем редно такава информация да се изнася от службите. Премиерът Борисов извика Гинка Върбакова в кабинета си и след това тя, заедно с двамата вицепремиери - Томислав Дончев и Владислав Горанов - съобщи, че премиерът би искал да има пълен контрол върху сделката и дружеството ЧЕЗ и че тя ще отиде в Прага да преговаря новите условия с продавача. Томислав Дончев обяви на следващия ден пред Нова, че докато чешката страна не каже "да", всичко е "малко сметка без кръчмар", но Горанов не отрече, че България може да участва с контролен пакет в ЧЕЗ в размер на 34 %, а за Върбакова да останат 33 % от общо 67 %, които тя трябваше да придобие, според вече подписания от нея договор.

Президентът Румен Радев първо обави, че има скрито придобиване на ЧЕЗ и настоя да се защити публичния интерес. Но после направо обобщи, че кабинетът прави хаотични действия по казуса с продажбата на ЕРП-то и изрази тревога, че витаят съмнения дали службите за сигурност не помагат на управляващите, вместо да служат на интересите на гражданите. После извика председателите на КЕВР и КФН на разговори. Но не свика КСНС. От КЕВР съобщиха, че нищо не може да се направи за спиране на сделката и дори председателят на комисията направи политическо изказване против лидера на БСП Корнелия Нинова. Свързано с факта, че спирането на сделката бе поискано именно от БСП.

Заедно с правния, коалиционен и институционален хаос по сделката се развихри и груб политически популизъм. Той се задълбочи след като вицепремиерите и партньорите на Борисов в мнозинството започнаха да дават противоречиви сигнали. Пръв беше Валери Симеонов от Обединените патриоти, който заяви: "Ако сте един инвеститор и научите за това как и по какъв начин държавата се намесва в една сделка, няма да ви харесва", с което стана ясно, че НФСБ са против грубата национализация на част от активите на ЧЕЗ у нас. Срещу което трябва, по принцип, да са ГЕРБ, а не националистите. Ако бяха дясна партия. Последва друг партньор на Борисов от мнозинството - Волен Сидеров, който пък се обяви за над 30 % дял, който България да си купи от ЧЕЗ и застана до Борисов на брифинга в парламента, за да го съобщи. Борисов отговори, че това трябвало да важи и за другите две ЕРП-та. С което той даде знак, че Република България рязко ще придобива, без да го е планирала в бюджета си, дялове от електроразпределението за стотици милиони лева. Т.е. че ще става съдружник на Гинка Върбакова и други като нея.

Междувременно от БСП искаха анкетна комисия за сделката и се срещнаха с чешкия посланик, а от ЧЕЗ в Прага съобщиха, че развоят зависи от Върбакова, след като договорът е вече сключен. Тя самата не е оторизирана да преговаря от името на България като купувач и използва политически опорни точки на изслушването в парламента. Когато бе попитана от Нинова кой стои зад нея, при положение че изданията на премиера на Чехия пишат, че зад фирмата на Върбакова "Инерком" има офшорни капитали, пазарджишката бизнес-дама контраатакува лидера на БСП Нинова с въпрос как на 28 години млада жена като нея от българско село си е купила "Техноинпекс". Това можеше да остане въпрос за репетиран с ПР-специалисти ход на Върбакова, ако тя не бе повторила в сърцето на парламентарната власт  опорните точки на ГЕРБ срещу Нинова от месеци насам. Което го направи въпрос не просто за пиарите и капиталите зад фирмата й, но и за политическите сенки, надвесени зад гърба й.

Сега вече "ЧЕЗ груп" очаква офертата от "Инерком" за българските си активи, тъй като купувачите се оказаха двама - Върбакова и Република България. Към момента "всички останали детайлни сюжети са малко сметка без кръчмар", каза вицепремиерът, наблюдаващ енергетиката, Томислав Дончев пред Нова. Там той дъде даде много противоречиво интервю с неуспешен опит да прикрие личната си съпротива срещу решението на началника му в правителството Бойко Борисов държавата да слага ръка върху частни дружества и да купува дялове в ЕРП-та просто ей така. Заедно с него обаче звучеше в друг глас вицепремиерът по икономическата политика Валери Симеонов, който каза, че сделката на ЧЕЗ е нагласена, но е законна. В този хор вицепремиерът по фискалната политика Владислав Горанов взе високите тонове като нито подложи на съмнение купуването на 34 % от ЧЕЗ с пари на данъкоплатците, без да е планирано в бюджета за 2018 година, нито изпита затруднение да обясни медийно и официално, че няма проблем българската държава внезапно да реши да си купи части от едно ЕРП. Не се позова на конкретен закон в изявлението си, направено рамо до рамо с Гинка Върбакова в Министерския съвет. А тя пък влезе в ролята на говорител на премиера, като зааяви, че правителственият ръководител искал да има пълен контрол върху сделката и придобитото от нея дружество ЧЕЗ.

Проблемите идват от това, че съгласно предварителния договор, след като "Инерком" придобие дългосрочно седемте дружества на ЧЕЗ в България, няма право да ги препродава. При това положение как ще си купи Република България част от активите на ЧЕЗ, вече купени от "Инерком", нито един вицепремиер и премиерът още не са разяснили.

Другият неуточнен въпрос е дали ЧЕЗ ще додопусне постфактум държавата като купувач само на едно от дружествата, както стана ясно от думите на Върбакова пред депутати на изслушването в четвъртък.

Междувременно изявления направи и чешкият премиер в оставка Андрей Бабиш, който каза, че Борисов се е поинтересувал като цяло от възможността българската държава да придобие мрежата на ЧЕЗ вместо "Инерком". "По този въпрос го насочих към ръководството на компанията и подчертах факта, че договорите с "Инерком" вече са приключени", посочи чешкият премиер, чието медийно издание изнесе първо информацията за офшорни капитали зад купуването на ЧЕЗ от "Инерком".

ЧЕЗ се съди с българската държава от години, но пък отдавна иска да се освободи от българските си активи, така че едва ли ще попречи на България да си купи дял от тях.

Въпросът е българското правителство да съобщи на гражданите, които ще платят дела в ЧЕЗ, на колко ще възлиза сметката.

А политическият популизъм по скандала ще расте тепърва, защото средата му се насити с хранителни компоненти: ще вземе ли заем България и колко ще е голям, от държавния бюджет ли ще се плати обявеният от Борисов дял от 34 % от ЧЕЗ груп, Народното събрание ще одобри ли актуализация на бюджета, опозицията и ДПС ще надделеят ли над мнозинството (след като Карадайъ обяви, че ДПС е готово да посегне към управлението, а правителството генерирало скандали), коалицията с Обединените патриоти ще оцелее ли или ще осъмне без НФСБ и с Марешки, както обяви Делян Добрев от ГЕРБ, балонът на държавния бюджет ще издържи ли напора на политическия авантюризъм да си купуваме дялове от ЕРП от днес за утре (има още две ЕРП-та, и в тях ли републиката ни ще придобива по 34 % дялове?), за банките с писмата, засекретени в деловодството на Народното събрание регулаторът БНБ ще направи ли проверки или ще се чудим пак като при КТБ кога заекът мина баира. И на почетното  място - какво ще каже ДПС на 5 март, когато обавиха форума си за "отворено управление". И ако този форум е покана за Борисов да разчита на ДПС за преконфигуриране на кабинета Борисов-3 в правителство на малцинството, то ще има ли предсрочни избори?

Успокоително е, че пунктовете за залагания работят. Така поне гражданите ще могат да се включат в политическия хазарт и да изкарат пари от скандала с ЧЕЗ.

Несигурното обаче е докога ще работят. Защото усещането за корупция е много натрапчиво. Андрей Райчев каза, че за първи път вижда в практиката си 96 % от анкетираните хора да искат да говорят по една тема - за сделката с ЧЕЗ. А това значи, че усещането за корупция обединява представителните за нацията 96 %. При такава мобилизация въпросът вече не е кой ще дръпне шалтера на водевила на ГЕРБ и Патриотите. Въпросът е да не се изкуши някой самозабравил се кой да спре тока на майка България. И да се наложи тези 96 % да излизат в тъмното със свещ да си я търсят.

0
0
0
s2smodern

Горещи теми

Нагоре...