2018: Екологичната тиктакаща бомба (обзор) - 24novini.bg

2018: Екологичната тиктакаща бомба (обзор)

31.12.2018 | 10:00
(1 глас)

Американският фантаст Айзък Айзимов през 1983г. прави прогноза за това как ще изглежда света през 2019г. В някой неща като компютъризацията на икономиката и обществото и необходимостта от нови умения познава брилиянтно, в други не съвсем. Едно от предсказанията му е, че до края на 2018г. земята ще се сблъсква с все повече екологични проблеми – факт, но и че до тази дата ще бъде намерен изход от тях.

 

За съжаление 2018г. беше поредната лоша година за борбата с климатичните промени и поредната година на невиждани бедствия. Но също стана и годината, в която светът най-накрая проумя, че пластмасовите отпадъци го задушават и е време да направи нещо.

 

Ключови играчи като САЩ напълно се изтеглиха от общите световни действия за ограничаване на парниковите газове и направиха странни ситуационни съюзи с държави., които иначе смятат за врагове.

На последната среща за препотвърждаване на ангажиментите в Катовице, например САЩ, Русия и Саудитска Арабия скроиха бърза блокираща коалиция.

В Бразилия президент стана човек, казвал публично, че не вярва на мита за глобалното затопляне и обеща да премахне мораториума за дърводобив в Амазонската джунгла. Амазонската джунгла впрочем осигурява една пета от кислорода на планетата.

Предупрежденията и знаците

Всичко това се случваше на фона на безпрецедентните апели на учени от цял свят, че Земята се затопля по-бързо отколкото доскоро предполагаха, а това означава повече бедствия, повече катаклизми, повече смърти и далеч повече средства за справяне с последствията.

Учените предупреждаваха, че Антарктида се топи много по-бързо, отколкото досега се смяташе. За последните пет години то се е увеличило тройно и това е довело и до покачване на нивото на световния океан с 3 милиметра. Данните дойдоха от НАСА и Европейската космическа агенция за климатичните промени.

От Гренландия се откъсна най-големият ледник досега. Дължината му бе 6.5 км. (или от Орлов мост до Метро) , а тонажа му огромен. Навлизането му в топли води неминуемо ще доведе до ново покачване на водите.

Учени доказаха, че пчелите умират и заради глобалното затопляне. Е други учени измислиха мини дронове за опрашване, но те остават скъпо и непостижимо удоволствие за повечето фермери.

Установи се, че половината коралов риф е съсипан заради по-топлите води, както и че влажните зони на планетата изчезват все по-бързо.

Пластмасата - реалната заплаха

Местата, посипани с пластмаса станаха все повече, дотолкова, че дори с призива за ограничаване се включи папа Франциск Няколко страни като Тайланд, Индонезия и Филипините затвориха част от най-известните си плажове. Като онзи райски залив от филма „Плажът“, например, който се оказа напълно зарит от боклук.

 

Символ на проблема стана кит, изхвърлен на брега на морето. В стомаха му откриха над 100 пластмасови чашки, няколко килограма пластмасови торбички и общо 1500 парчета различна пластмаса.

Изследване показа, че микропластмаса има и в солта, която ежедневно посипваме върху храната си. България и солта от Черно море не правят изключение.

Добрите примери

Имаше и добри стъпки, но като цяло бяха малко, а основните играчи показаха, че не им пука. Все пак обаче трябва да се отбележи, че Европейският парламент прие решение да намали еднократната пластмаса – сламки, чаши, вилички. Но не посегна на бутилките.

Няколко търговски вериги като Теско и Лидл в цяла Европа обявиха, че предприемат мерки за ограничаване на боклуците.

Но най-вече се откроиха усилията на отделни индивиди и малки компании. Двама български сърфисти например приковаха общественото мнение за проблема в Черно море.

Един млн. индийци поставиха световен рекорд, засаждайки 66 млн. дървета. За един ден. Дори в София започна засаждането на нова гора.

Изобретени бяха алтернативи на пластмасата – еднократни чаши и чинии от бамбук, например.

В Истанбул и други градове инсталира автомати за връщане на бутилки срещу билет за метрото. 

 

Все повече автомобилни концерни започнаха да произвеждат елекрически автомобили, и все повече хора да преминават към тях. В София заработи първата фирма за наем на електрическа кола.

Създаден беше проектът Ocean Cleаn Up, който им амбицията да изчисти 50 процента от боклука в морето.

Най-големият плаж в Мумбай беше изчистен от един единствен човек

Мръсният въздух

Тази година стана ясно и друго : освен познатите проблеми – глобално затопляне и пластмаса – светът се сблъсква и друг сериозен проблем – замърсяването на въздуха.

В София и в останалите балкански столици, сгушени в котловини като Скопие, Прищина и Сараево, хората определено страдат най-много в Европа, но далеч не са единствените.
Краков е ужасно мръсен – толкова, че по сградите има пласт от въглищен прах.

Париж бе в хватка на мъглата почти целия януари.

Градовете в Китай и Индия са ежегодно обхванати от ужасяващ смог. В Индия една от седем смърти са свързани с лошия въздух. А там все още има доста причини за ранна смъртност.

Замърсяването на въздуха убива седем милиона души годишно и коства 5.1 трилиона долара загуби за икономиките по света.

Според изчисленията на Световната здравна организация 15-те страни, които замърсяват най-,много дават 4% от БВП за да се справят с въздействията върху здравето.

В България смъртните случаи, свързани с качеството на въздуха са около 12 хил. на година. Никой не е изчислявал загубите.

 

България изостава

2018г. беше поредната година, в която българските политици не можаха да демонстрират воля и продължиха да се плъзгат по най-малкото съпротивление.

В изблик на популизъм българският президент Румен Радев надскочи правителството и се обяви в защита на миньорите и мръсната индустрия на световния екофорум в Катовице.

Министърът на екологията Нено Димов и тази година се държа повече като министър на тежката индустрия, отколкото като на околната среда. По отношение на пластмасата, проблем доста очевиден и безспорен, той коментира решението на Европарламента като доста прибързано. „Добре е първо да се направи добра оценка доколко това е полезно, доколко може да предизвика други проблеми и тогава да говорим“, заяви той вместо сам да води битки за ограничаването ѝ.

Както и за глобалното затопляне, така и за въздуха са необходими ясни и категорични мерки от страна на местните власти и правителствата по света. Парадоксално, колкото и да им е трудно да дишат, хората са по-склонни да излязат на улицата за да защитят мините, замърсяващия завод, отоплението на боклуци и други и именно затова са необходими политици, които още повече защитават непопулярните мерки.

 

За съжаление, както в България, така и по света възходът на популизма прави тази задача все по-трудна. А бомбата, наречена климатични промени и свръхзамърсяване продължава да тиктака.

0
0
0
s2smodern

Горещи теми

Нагоре...