2018: Какво предрекоха социолозите (обзор) - 24novini.bg

2018: Какво предрекоха социолозите (обзор)

Хиляди протестираха срещу високите цени на горивата Хиляди протестираха срещу високите цени на горивата
29.12.2018 | 10:30
(1 глас)

18 на сто от българите очакваха 2018-а да бъде година на икономически подем, а 26% – на икономически трудности. Преди 12  месеца имаше тройно увеличение на оптимистите спрямо 2016 г., посочи Глобалният барометър за просперитета, надеждата и щастието на агенция "Галъп" през декември 2017 г.

 

В края на 2018 г. стойностите се промениха -

22 на сто от българите очакват 2019 г. да е по-добра от сегашната, 30 на сто - по-лоша,

а 31 на сто - същата, според същото глобално проучване в 50 страни на световната асоциация "Галъп интернешънъл". България е по-песимистична на фона на източната част на ЕС, като например Румъния. България показва по-малко оптимизъм от средното и за ЕС като цяло.

 

В началото на годината Валери Симеонов пак си изтърва нервите и изпадна в опозиционно менгеме, коментира Първан Симеонов от "Галъп Интернешънъл" през февруари. Веднъж либералите на улицата му искат оставката и смятат, че той е в тежест на това правителство, и, втори път, струва ми се господата Каракачанов и Валери Симеонов, а може би и самият Борисов, като че ли ясно показват, че това поведение идва прекалено, коментира той. Без да знае, че оставката на Симеонов ще стане факт 10 месеца по-късно.

През февруари страната беше разлюляна от скандала с купуването на ЧЕЗ.

Социолозите обявиха, че 96% от българите се обаждат и коментират темата за сделката за ЧЕЗ, обяви тогава "Галъп", а Първан Симеонов коментира „Такова нещо не съм виждал. Това се случва за първи път“.

Снимка: Гинка Върбакова уверяваше парламента, че има пари да купи ЧЕЗ. След скандала КФН спря сделката. А привителството се отказа да става съдружник на Върбакова

След това агенцията обяви в експресна социология, че над 90 % от хората не вярват на твърдението на правителството, че не е запознато с детайлите, но вярват, че има корупция в сделката с ЧЕЗ. На подозренията на БСП, че ГЕРБ стои зад тази сделка Владислав Горанов отговори, че това е абсурдно, при положение, че чешката компания води арбитражен спор с държавата в чужбина.


През април 2018 г. социолозите обявиха, че

58% или 3.2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог.

В началото на Страстната седмица преди Великден стана ясно, че 51% или 2.2 млн. души пък се определят като истински религиозни, а 36% като нерелигиозни. 3% или 150 хил. българи пък си посочват, че са атеисти. За сравнение в света 62% се определят като религиозни, а 9% като атеисти. Вярващите в Бог по света са 71 на сто.

В края на април стана ясно, че 33% от българите биха искали да гласуват за нова партия.

За последната година те са се увеличили с 3 процента. Това сочиха данни на социологическата агенция "Екзакта". Това са най-често млади хора между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата, съобщиха от "Екзакта".

Същата агенция обяви, че 27% от българите искат предсрочни избори,

а половината от тях казват, че ще гласуват за нова партия. Все пак повече от половината българи - 52 на сто - не смятат, че трябва да се върви към избори. Изследването мери и нагласите към ЕС и НАТО. И двете остават силно положителни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимка: Протестите на Орлов мост бяха израз на недоверие на гражданите към управлението

През май пък избухна скандала с хазартния оператор „Националната лотария“. Като рекламодател №1 за 2017 г. "Националната лотария" е вложила към 23 млн. евро в телевизионна и печатна реклама през миналата година.

57% от българите, тоест над 3 милиона души, играят лотария, тото или друга форма на хазарт

според проучване на "Галъп интернешънъл". Те харчат средно по 15 лв. на месец или около 5% от дневния си бюджет, което прави по около половин милиард лева на година, става ясно от анкетата. Месец по-рано от Центъра за изследване на демокрацията съобщиха, че по техни изследвания българите харчат 3 млрд. лева годишно за хазарт.

Цели 59 % от българите искат в програмите за 10-и клас да се изучава комунистическият режим,

а 22% са против, според данните на експресно социологическо проучване на "Екзакта", които бяха обявени на международна конференция на Комисията по досиетата. По традиция мъжете над 50 години, хората с висше образование и столичани проявяват значителен интерес към миналото и работата на службите у нас. 56% от българите желаят публично оповестяване на резултатите от проверките за принадлежност към службите, стана ясно през пролетта на 2018 г.

Българите са подчертано проевропейски настроени и доверието в Европейския съюз (ЕС) се възстанови в обичайните си нива, след като през 2016 г. изглеждаше застрашено. Това бяха изводите от изследване на „Галъп интернешънъл“ по повод 9 май – Денят на Европа.

58% от българите споделят доверие в ЕС, а 31% изразяват недоверие.

Така българите остават подчертано едно от най-проевропейски настроените общества в ЕС.

На 16 май пък социолозите обявиха, че България се радва на най-голяма популярност в Албания сред страните от Западните Балкани.

Данни на "Галъп интернешънъл", публикувани във връзка със срещата на върха ЕС - Западни Балкани в София показаха, че 63% от албанците имат положително отношение към България. В останалите страни одобрението към страната ни също е високо и е около 60%. От своя страна българите имат най-топло отношение към македонците.

Не е нужно да си чел много книги, за да живееш добре. Това мнение споделят 53% процента от българите,

независимо от възрастта си в проучване на Галъп в навечерието на 24 май. 35% са на обратното мнение, а 12% на сто нямат мнение по въпроса.

Почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член.

Поколението на хората между 14- и 29-годишна възраст у нас си представя да има по две деца в живота си. Само 12% си представят едно, 59% искат две. 10% - три, а 2% искат четири или повече. Останалите 17% не знаят или не отговарят, обявиха социолозите през май. Но хората посочиха още, че това зависи от жизнения и стандарт.

Снимка: Цената на живота се вдигна и хората излязоха на протести, в Бургас блокадите бяха сред най-мащабните

Повече от половината българи не планират почивка на море това лято - 54 на сто, а други 44% - планират, посочиха пък данните на „Галъп интернешънъл“, свързани с настроенията около лятната почивка. 26% от възнамеряващите да почиват пък казват „планина в България“. Останалите споменават всякакви форми на културен, СПА и друг туризъм.

 

Снимка: Българите обсъждаха заплатите на премиера и президента, но заплатите на средната класа не позволяваха почивка през лятото за 54 % от хората

Бъллгарските младежи са първи на Балканите по използване на свободното си време за почивка и са на последно място по използване на свободното време за самоусъвършенстване, според проучване на фондация "Фридрих Еберт". 83% от българите на възраст между 14 и 29 години казват, че използват свободното си време, най-вече за да си почиват, 44% - за социализация, 36% от младите се занимават със спорт през свободното си време, а само 5% отделят част от свободното си време за дейности, свързани с личностно развитие.

Бойко Борисов е одобряван колкото турския президент Ердоган,

посочи проучване на „Галъп Интернешънъл“, проведено на територията на Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. В страните от Западните Балкани надделяват онези, които смятат, че България помага за Европейската интеграция на страната им (58%) срещу онези, които смятат, че България не помага (42%). След Българското европредседателство страните от Западните Балкани чувстват България по-близка. С 44% положително отношение, Борисов е в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона. Също толкова високи оценки, например, има и Ердоган (43%), стана ясно през юли.

Снимка: Премиерът Борисов е наравно одобряван с Реджеб Ердоган

 

През лятото българите сложиха Среден 3,15 на пътищата у нас по шестобалната система,

според данни от ежемесечния Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл", като вълната на изследването е направена между 3 и 10 август сред 822 души, т.е. две седмици преди трагичния инцидент край Своге. 38 на сто смятат, че пътищата у нас в последните няколко години стават по-лоши, 30 на сто не намират промяна, 27 процента казват, че пътищата стават по-добри, а 5 на сто не могат да преценят. Всичко това очертава по-скоро негативна картина, коментират социолозите. Едва 1% казват, че пътищата са отлични.

Снимка: Не само лошото състояние на републиканските пътища, но и некачествените ремонти в столицата възмутиха хората, показаха данните на социолозите

Над 41 на сто от българите пращат младите хора да следват в чужбина.

Според 63% от хората у нас образованието в училищата върви към по-лошо. Това показват данните от редовните изследвания Политически и икономически индекс през септември.

Също тогава 43% от симпатизантите на патриотите не бяха доволни, че националистите в крайна сметка потърсиха начин за изглаждане на различията помежду си и с ГЕРБ и остават заедно в управлението. 50% бяха доволни, а 7 процента се колебаеха. Засилва се общото недоволство срещу статуквото, посочи експресно проучване на Галъп по повод министерските оставки. Мнозинство от 59% от пълнолетните българи са „за“ приемането на оставките на тримата министри след трагедията при Своге. В края на септември те станаха факт.

 

70% от пълнолетните български граждани твърдят, че в последните седмици са усетили увеличение на цените на стоките и услугите,

които ползват, а 74 на сто от интервюираните очакват, че повишението на цените на основните стоки ще продължи да се случва.Това показват данни от изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено в периода от 5 до 12 октомври.

Снимка: Хората протестираха против повишаването на цените на горивата и цената на живота

Също през октомври стана ясно, че ако в този месец се провеждат избори, за хипотетична нова партия през октомври биха гласували 39% от българите. Делът на интересуващите се от нова партия плавно нараства от началото на 2018 г., посочи проучване на социлогическата агенция "Екзакта", проведено в периода 28 септември - 5 октомври 2018 г. Шанс да влязат в Народното събрание имат само четири партии - сегашните без Воля. Ако парламентарните избори бяха днес 23.7% от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20.1% за БСП. Електоралното влияние на ДПС възлиза на 6.1%, а на Обединени патриоти е 5.5%. За Демократична България биха гласували 2%, а за Воля, АБВ и Реформаторски по 1%. За други партии биха гласували 5.1%, а 34.2% заявяват, че няма да гласуват.

 „Галъп интернешънъл” съобщи на 5 декември, че 81% от българите искат оставката на Валери Симеонов.

„Обществото очевидно трудно ще приеме пасивност от страна на премиера и търси от него отговорност като ръководител на правителството. Българите явно очакват уволнение и забавянето носи щета за Борисов”, посочват авторите на изследването. Привържениците на „Обединени патриоти” в мнозинството си (60%) смятат, че лидерът на НФСБ трябва да остане в правителството. Обратната е картината при симпатизантите на ГЕРБ – над 50% „за“ и около 40% - „против“ той да остане в кабинета. Симпатизантите на БСП настояват и за оставка на правителството, а тези, които не биха гласували за никого, са разделени в мненията си. Практически всички слоеве на обществото намират, че премиерът Борисов е отговорен за поведението на Валери Симеонов.

Снимка: Майките на деца с увреждания организираха и факелни шествия

Скандалите в управляващата коалиция и медийните изяви на вицепремиера Валери Симеонов снижават още повече доверието в правителството и в партия ГЕРБ. Това показват данните от проучване на агенция "Маркет Линкс" от края на октомври. Изследването на агенцията, която преди години беше на началника на кабинета на премиера Румяна Бъчварова, е направено преди началото на масовите протести срещу цената наживота..

Въпреки това то отчита недоверие към кабинета от над 60%.

От лятото насам негативното отношение към управляващите се е увеличило с близо 7 на сто. Общото критично мнение към случващото се в държавата е в рамките на 69%, едва 23 на сто от анкетираните нямат негативни реакции. Отново 69% са недоволни от политическата класа. Доволни са едва 9%. 44% казват, че няма за кого да гласуват, стана ясно в средата на ноември.

 

Снимка: БСП стопи разликата с управляващите ГЕРБ, очертават се инфарктни избори през 2019 г. - и за евродепутати, и за кметове

Силите на ГЕРБ и БСП са инфарктно изравнени – 21,6% срещу 21,3%, показа проучване на „Сова Харис” през ноември

сред 1000 души в цялата страна. И при по-ниската активност на евроизбори паритетът ще се запази, твръдяха социолозите. Засега познават.

Институциите с най-висок рейтинг са омбудсманът Мая Манолова, църквата и президентът Румен Радев.

Сника: Мая Манолова би по рейтинг политиците, през декември организира социална кухня с Църквата и "Златните момичета" на България

 

Снимка: Мая Манолова беше и сред протестиращите пред КЕВР граждани, които търсеха причините за увеличението на тока и водата

"Сова Харис" допълни тогава, че правителството не е сред първите пет по одобрение.

Бойко Борисов има доверие като партиен лидер 34,4% срещу 54,8% недоверие,

следван от Корнелия Нинова с 28,2% доверие и 61,7% недоверие. 60% от анкетираните следят протестите и ги подкрепят. Само три партии може да минат границата от 6% за изпращане на представители в Европейския парламент - ГЕРБ, БСП и ДПС, казват още от агенцията. За ДПС биха гласували 5,8% от запитаните (движението обикновено на вот надскача прогнозните си резултати – б.р.). Ако се направи обаче дясно-либерална коалиция с партиите от

„Демократична България” и Реформаторския блок, те могат да покажат потенциал,

въпреки че сега нямат и 2 процента, стана ясно на 26 ноември 2018 г.

Снимка: На протест бяха и десните - срещу възстановяването на проекта за АЕЦ "Белене" лично от премиера Борисов

До изборите вероятно ще живеем в протести, каза Първан Симеонов от „Галъп“ пред 24novini.bg.

Според него има база за сравнение между "жълтите жилетки" в Париж и тукашните социални вълнения. „Протестите са изпълнение на нашата прогноза от месеци насам, че всичките скандали в страната, всички протести, стачки и политически скандали наесен ще се фокусират и ще започнат да изглеждат като една обща протестна и скандална маса, фокусирана срещу управлението. Точно това и стана. В тоя смисъл не е много важно едни конкретни протести или други конкретни протести. То всичко започна да се слива“, каза през октомври  Първан Симеонов.

Спрямо май спада доверието и към правителството, и към президентската институция. Електорална подкрепа губят и двете основни политически сили – ГЕРБ и БСП. Това показаха и  данните от проучване на „Маркет Линкс” през

декември 2018 г. 3/4 от българите не са доволни от състоянието на държавата в момента.

А 80% са на мнение, че има основание за протести. Според Добромир Живков от агенцията такива резултати е имало през 2013 г. по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.

 

Снимка: Около 70 % от хората подкрепят протестите срещу правителството

70% от българите одобряват протестите срещу правителството.

Това сочи експресен сондаж на социологическата агенция „Галъп”, проведен в края на ноември. Според по-голямата част от анкетираните - 69 на сто, протестите са били спонтанни, а за 19% от запитаните те са били платени. За 4% от анкетираните в протестите дори е имало криминален елемент. 50 на сто от анкетираните заявяват, че биха участвали в протест срещу правителството, 8% твърдят, че вече са участвали или в момента участват. 41% не биха взели участие в протест, а 1% се затрудняват да отговорят. 47% от българите определят управлението на страната като лошо или много лошо. Едва за 19 процента от хората правителството се справя добре или много добре, стана ясно на 7 декември 2018 г.

Хората са в очакване на нови избори, тъй като недоволството от посоката на държавата расте,

показва проучване на „Маркет линкс“. 3/4 от българите не са доволни от състоянието на държавата в момента, обяви пред бТВ Добромир Живков. Все пак експертът смята, че БСП не успява да се възползва изцяло от общественото недоволство и да покачи рейтинга си, а ГЕРБ отново биха спечелили изборите.

През годината имаше и скандал между политици и социолози.

Вицепремиерът Валери Симеонов обяви във фейсбук, че ще съди Андрей Райчев заради сравняването му с фюрер.

След като е поискал право на отговор по повод твърдения на социолога пред Нова телевизия, Симеонов е получил 20 секунди право на отговор, което според него е гавра. По този повод вицепремиерът ще сезира Съвета за електронни медии. "Приемам като изключително обидно сравнението с фюрер с оглед пословичната ми толерантност и диалогичност, доказана от безпроблемната работа на два от най-взривоопасните институционални органи в държавата – Националният съвет заи интеграционните въпроси. За въпросното сравнение ще си потърся правата по съдебен път", написа в социалната мрежа Симеонов.

Твърдението на Андрей Райчев, че съм наричал мой колега, без значение дали визира Бойко Борисов или Волен Сидеров, "страхливец", е лъжа. Същото определение Симеонов дава и на твърдение, че е наричал друг свой колега "дебел".

Снимки: И майките на децата с увреждания искаха оставката на вицепремиера с ярки изразни средства. Накрая я получиха

0
0
0
s2smodern

Горещи теми

Нагоре...