Видимите резултати за 2018 г. (обзор) - 24novini.bg

Видимите резултати за 2018 г. (обзор)

Лоши ремонти, скъпи подаръци за бизнес-приятели, вот на недоверие, катастрофи, фалити, чума и други видими резултати белязаха 2018 г. Лоши ремонти, скъпи подаръци за бизнес-приятели, вот на недоверие, катастрофи, фалити, чума и други видими резултати белязаха 2018 г.
27.12.2018 | 10:24
(1 глас)

През 2018 година в класацията на „видимите резултати“ попаднаха проекти от инфраструктурата, ремонтите, икономическото неравенство, доходите, крупни сделки и фалити, в които държавата не успя да опази интереса на гражданите в столицата.

 

 

Икономиката на България е концентрирана в 20 центъра, които дърпат капитали и качествена работна ръка и произвеждат 86 на сто

от цялостната продукция в страната, стана ясно от доклад на ИПИ през януари. Останалите 14 процента от продукцията е разпределена в две трети от страната, които са „икономическа пустиня”, посочиха експертите.

През януари столичният булевард „Дондуков” отново се озова в ремонт. Скандалното беше, че в ремонтът всъщност започна през юли и приключи окончателно в края на есента, а през ноември 2017 г. зам.-кметът по транспорта Евгени Крусев съобщи, че ремонтът на „Дондуков” струвал около 7 млн. лв. През януари 2018 г. обаче започна серията „ремонт на ремонта”, след като през декември снегорини отнесоха новите ограничители на велоалеите.

През януари избухна и скандалът със системата за контрол на акцизните стоки в Митниците – БАЦИС.

Така стана ясно, че служители на Агенция "Митници" са изменили съдържанието на системата с цел прикриване на следи, изтрити са файлове, тирове са минали с контрабанда за стотици милиони, посочи тогава депутатът Румен Гечев от БСП. Според самите депутати БАЦИС е изградена така, че да не отчита следи и няма архивиране, заради което е прекратена и прокурорската проверка по случая.

Депутатите дадоха срок до 31 март на вицепремиера Томислав Дончев да представи доклад за състоянието на електронното управление в страната. Това беше решено след двучасов доклад в Народното събрание по темата, в който депутатите взаимно се обвиняваха за забавяне на реформата. Създаде се и агенция. Към момента последната електронна услуга за населението, която трябваше да бъде въведена от 1 януари 2019 г., но пак беше отложена и средства за нея в държавния бюджет не бяха отделени, е електронното гласуване. То няма да влезе в сила по-рано от 2021 година.

Извънпарламентарната „Движение България на гражданите“ поиска от президента

Румен Радев да наложи вето върху Закона за частната охранителна дейност,

тъй като, според тях, е недопустимо хора без специална подготовка да имат полицейски правомощия и да носят оръжие. Законът дава възможност феодалните кметове да си наемат частна армия, която да ги брани от гражданите и закона и да налага репресия, казаха от извънпарламентарната опозиция.

Парламентарната опозиция пък от БСП внесе през януари вот на недоверие на премиера Борисов

и кабинета му за корупцията и поиска ДАНС да разсекрети доклада за контрабандата. Според тях държавата не взима достатъчно мерки за противодействие на този проблем и по този начин лишава страната от сериозен финансов ресурс. Те изтъкнаха, че има сериозна корупция в приходната администрация. Вотът на недоверие не мина и правителството Борисов-3 оцеля.

През Февруари избухна скандала с продажбата на българските активи на ЧЕЗ на дружеството на Гинка Върбакова „Инерком”.

 

В него бе замесен и премиерът на Чехия Андрей Бабиш, за който българският премиер Борисов твърдеше, че му е предоставил документа за финансирането на сделката, но от кабинета на Бабиш отрекоха това. Премиерът Борисов даде брифинг и се закани „на тези гадове да ги разпилее”, като заяви, че този път няма да подаде оставка и не уточни кого визира под „гадове”. След това президентът Радев каза, че в скандала парламентът не е бил уважен от премиера, той като той не е бил изслушан по темата. Самата Гинка Върбакова пък се противопостави на опозицията по време на изслушването й в комисиите в парламента и увери, че разполага с ресурс да купи активите. Борисов и Волен Сидеров обявиха през февруари, че България иска да е съдружник на Върбакова и да купи част от активите заедно с нея с държавни средства. В края на годината обаче се оказа, че КФН спря сделката, а Върбакова в крайна сметка не осигури ресурса. Премиерът Борисов също се отказа от намерението си държавата да си купи ЕРП. Оставаше въпросът дали ще си купи и другите две, опериращи в страната – EVN и E-on , или само ЧЕЗ.

Правната комисия не се съобрази с ветото на президента Румен Радев, наложено върху текстове от измененията в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски. Държавният глава наложи ветото с мотиви, че в преходните и заключителните разпоредби има норми, с които се "преуреждат с обратно действие в нарушение на правовата държава настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения".

Също през февруари се даде ход на делото за фалита на КТБ,

който струваше на данъкоплатеца над 3 млрд.лева. Осъдени все още няма.

Конфликт между управляващи и опозиция избухна и по отношение на оградата с Турция.

След дадени милиони за оградата, тя накрая падна, а ГЕРБ искаха изменения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), които позволяват ремонтите на оградата по границата с Турция да се извършват без обществени поръчки. По думите на лидера на опозицията Корнелия Нинова обаче поправките имат за цел "да заметат следите от лошото строителство". В края на годината близо 200 метра от оградата падна, а обяснението на властта и Валери Симеонов бе, че е заради свлачище.

Проблемите с качеството на строителството не спираха през цялата година. Пътят Криводол – Враца се разруши след 6 месеца ремонт и дадени 10 млн. лева, наводни се стадионът в Русе, след ремонт за 1 млн. лева с пари отпуснати от Спортното министерство.

На площада пред НДК също се предприе „ремонт на ремонта”,

след като екипът на кмета Йорданка Фандъкова и „Джи Пи груп” осъществиха ремонта така, че дни преди откриване на Европредседателството стотици снимки на граждани в социалните мрежи показаха лошото качество на строителството. От общината увериха, че фирмата ще направи ремонта на ремонта за собствена сметка. След което на същата фирма бе поверен и скандалният ремонт на ул. „Граф Игнатиев“. Улицата и досега не е пусната в експлоатация след 4-кратно отлагане на пусковия срок от месец август нататък.

Междувременно скандал имаше и с голямото забавяне на ремонта на НДК, по повод на който директорът Мирослав Боршош бе привлечен като обвиняем и сменен на поста. Обвинението бе, че с целеви средства за Европредседателството Боршош бе плащал ремонтите в НДК, правени от приближена на управляващите фирма.

За ремонти на столични улици, стартирали от май, се отделиха близо 50 млн. лева.

А още толкова се дадоха само за ремонтите на две улици в столицата - бул. „Васил Левски” и ул. „Граф Игнатиев”. Въпреки колосалната сума, ремонтите на ключовите за София улици бяха забавени. След ремонта на бул. „Дондуков” последваха скандали с езерата по ремонтирания бул. „Васил Левски” от фирма „Трейс” и некачественото изпълнение на ремонта на „Граф Игнатиев”. Скандал, оставки и прокурорски проверки съпътстваха станалият нарицателно за корупция ремонт на „Граф Игнатиев”, чиито пусков срок „Джи Пи груп” и кметът Йорданка Фандъкова отлага вече четири пъти.

 

Скандалът стана толкова голям, че

заместникът на кмета Фандъкова – Евгени Крусев подаде оставка

и бе привлечен като обвиняем от прокуратурата. Кметицата призна, че проектът е бил лошо управляван и сроковете не са планирани правилно, въпреки че именно екипът й и тя самата месеци наред убеждаваха софиянци, че всичко е изрядно. Фирмата „Джи Пи груп” трябва да вземе над 20 млн. лева за ремонта, въпреки скандалите с „перките”, „кубчетата”, бетонираните корени на дърветата на пл. „Славейков”, подменените с рециклирани гуми подложки под трамвайните линии, оттеглянето на архитекта на проекта след скандала, изчезналите 8 хил.тона павета и привличането на Евгени Крусев като обвиняем, заедно с двама от собствениците на „Джи Пи груп” – за пране на пари в размер на около 40 млн. лв. По 75 хил. лева глоба за ден забавяне обяви кметът Фандъкова пред медиите през лятото, но ако спази това, след 4-кратното отлагане на пуска, фирмата „Джи Пи груп” ще трябва да плати на софиянци, за да завърши ремонта на „Граф Игнатиев”, вместо софиянци да платят на фирмата.

„При тези огромни проекти няма как да гарантираме, че някой майстор няма да си остави ръцете”, каза столичният кмет Йорданка Фандъкова през септември по повод сигналите за некачествено извършени ремонти из града и големите закъснения на обектите. При избухването на скандала премиерът Борисов нареди фирмата „Джи Пи груп” да се извади от търговете на държавата и общината, но това не е направено от АПИ, МРРБ, Столична Община и другите общини с кметове на ГЕРБ, както и от второстепенните разпоредители с бюджет, каквито са ведомствата към отделните министерства. Фирмата обяви през октомври, че се оттегля от проекта по ОП „Региони в растеж”, за 45,7 млн.лв., по който беше спечелила търга за ремонт на трамвайното трасе на Трамвай № 5 за Княжево. Фирмата обаче все още нямаше сключен договор, което на практика прави оттеглянето удобен ход, за да се намали общественото напрежение и натиск над кмета Фандъкова.

През юли стана ясно, че от ремонт се нуждаят и 1000 язовира в страната. Ремонтите им не са започнали, с малки изключения, тъй като ведомствата оспорваха собствеността на някои от водоемите помежду си.

През август стана ясно, че над 130 детски площадки в „Младост” не са ремонтирани и са с опасни за игра съоръжения и настилки. Също през август се ремонтираха около 900 училища от общо около 2500 в цялата страна, като някъде ремонтите закъсняха за първия учебен ден.

През лятото друг фалит, след този на КТБ, ужили над 200 хиляди българи - фалитът на "Олимпик".

Кипърският застраховател обяви фалит, като нито КФН, нито БНБ, нито друг регулатор или родна институция не предупредиха вложителите. Пострадаха "Пирогов", други болници, общини и учреждения, избрали "Олимпик" за застраховател. Въпреки скандалите в парламента при изслушването на КФН, пострадалите скоро няма да бъдат обезщетени, тъй като трябва да има решения на гръцкия регулатор. Шофьори протестираха срещу парламента след като бе разпространена новината за фалита на "Олимпик". Протестът беше и срещу бездействието на българските институции.

Видим резултат беше и истерията с чумата по козите и овцете.

Властите тъврдяха, че има чума, хората се съмняваха, а собствениците на стада преживяха кошмар в засегнатите райони заради закъснелите и неефективни мерки на управляващите. В с.Шарково баба Дора остана без козичките си, а на евтаназията на животните се опитаха да попречат от националистически организации.

След чумата по козите и овцете, дойде и чумата по свинете.

Държавата вдигна т.нар. съоръжение, състоящо се от два реда тел на стойност над 1 млн.лв. по границата с Румъния. Оградата падна, а чумата влезе в България. 

В края на август на пътя убиец до Своге загинаха 20 души в трагичен инцидент.

След като министри не подадоха оставки, премиерът Борисов ги призова да се оттеглят и така напуснаха постовете си транспортният министър Ивайло Московски, който отиде в ръководството на „Черноморска банка”, регионалният министър Николай Нанков, който се върна на поста заместник-министър, лично назначен от премиера Борисов, както и вътрешният министър Валентин Радев, който се върна в парламента като депутат.

Държавата в лицето на АПИ констатира, че изпълнението на пътя е сред причинителите на трагедията. Изпълнител на пътя е фирмата „Трейс-Своге” по проект за 23 млн.лева, взет без обществена поръчка. Месеци след инцидента фирмата оспорваше предписанията на общината и държавата да ремонтира пътя убиец. Зад нея стои кандидат за депутат, писаха столични издания. В крайна сметка в последния възможен ден от срока АПИ сложи мантинела на мястото на трагедията.

През октомври обаче гръмна нов скандал с ремонтите в София – този път с настилката пред храма „Св. Седмочисленици” в столицата. Архитектът Иво Пантелеев заяви, че проектът с шарените плочки е негов и не е бил длъжен да го съгласува с никого, нищо, че за изпълнението му отиват 23 млн. на гражданите. "Когато го видите накрая, ще кажете „Страхотно е!", заяви той. После хората го видяха, но столичани родиха хаштага „#хубавое”, а настилката в момента се сменя с нова, поради гражданското недоволство. Колко ще струва промяната на техническото задание и ще има ли нови обвиняеми от екипа на кмета Фандъкова тепърва ще се изяснява.

Ситуацията с некачествените ремонти ескалира на 5 октомври, когато протестиращи граждани нахлуха в Столична община,

за да търсят сметка на кмета за разхищението на средства и липсата на контрол. В отчаян опит да спаси репутацията си Йорданка Фандъкова нареди „контрол на контрола” след „ремонта на ремонта”, като обяви абсурдната мярка преподаватели от Университета на архитектура и геодезия да… контролират строителния надзор на обектите в столицата.

Също през октомври правителството гласува допълнителни 150 млн. лв. за ремонт на 480 км. Пътища с пари от централния бюджет. Строителите обаче не останаха доволни и след нападките на опозиция, граждани и социални мрежи за скандалното качество на работата им, през декември те организираха блокада на Цариградско шосе, където изкараха 1000 тежки машини. Строителите искаха плановост на разходите си и възобновяване на програмата за саниране, която до момента е глътнала над 2 млрд.лева държавни средства за саниране на частни домове.

През ноември регионалният министър Петя Аврамова съобщи в парламента, че 8000 километра от дългата 24 хиляди км пътна мрежа в страната се нуждаят от ремонт и реконструкция. „През следващата година ще ремонтираме общо 1214 километра пътища за около 930 млн. лева, като повечето пътища в ремонт ще са третокласни”, каза министърът.

През ноември търговците от ремонтираната ул. „Граф Игнатиев” в София излязоха на протести и писаха до Столичнната община възмутени и от качеството, и от забавянето на ремонта. След като през ноември и декември стотици снимки на граждани и публикации в медиите и социалните мрежи иронизираха ремонта на „Графа” в крайна сметка кметът Фандъкова призна, че носи отговорност и вина за разхищението на публичния ресурс. Прокуратурата обаче разследва и привлече като обвиняем заместника й Евгени Крусев, но не и кмета.

Част от видимите резултати на 2018 г. бяха и няколко крупни подаръка на властта към бизнесмени, които скандализираха общественото мнение.

Министерският съвет гласува, а кметът на Варна изплати 43 млн.лв. на бизнесмена от БСП и опозиция на Корнелия Нинова – Георги Гергов.

Точно толкова бяха нужни за въвеждането на електронното и машинно гласуване, за тях средства в бюджета за 2019 г. не бяха предвидени.

 

150 млн.лв. все пак правителството ще отпусне за хората с увреждания след 6-месечните протести на майките на децата с увреждания. Майките поискаха на 1 юни Закон за личната помощ и направиха палатков лагер пред парламента.След 6 месеца протести, шествия, бдения, мотошествия, акции и демонстрации всеки ден, в крайна сметка властта прие три закона за хората с увреждания, вицепремиерът, обидил майките и децата им, подаде оставка, ще бъде създадена Агенция за хората с увреждания, а в бюджета за 2019 г. са предвидени средства за помощ според индивидуалната нужда на всеки човек с увреждания. Майките получиха наградата Човек на годината.

Много видим за ЕС резултат от управлението през 2019 г. беше

отхвърлянето на Истанбулската конвенция за насилието,

при обсъждането на която управляващите подмениха дебата с дискусия за т.нар. „трети пол“. За цялата 2018 г. близо 30 жени бяха убити в България от близки, съпрузи, интимни приятели, бащи и братя. След жестокото убийство на Виктория Маринова, което потресе света, убиецът е в затвора, но още пет български жени си отидоха от този свят – поредни жертви на насилие. Държавата зрелищно се провали в опазването на живота и сигурността на жените у нас през 2018 г.

 

0
0
0
s2smodern

Горещи теми

Нагоре...