Борисов между долната земя и ЕК - 24novini.bg

Борисов между долната земя и ЕК

Меркел и Вебер ще трябва да платят цената на подкрепата от Борисов Меркел и Вебер ще трябва да платят цената на подкрепата от Борисов
10.10.2018 | 19:05
(1 глас)

На брифинга на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и вътрешния министър Младен Маринов по-рано днес Борисов заяви, че в България има пълна свобода на медиите да пишат по всяка тема. И показа гняв спрямо натиска на политици и медии от Европа и света по отношение разследването за убийството на журналистката Виктория Маринова.

 

"Вие не сте четвъртата, вие сте първата власт в момента. Такава свобода, да пишете, да предавате по всяка тема, мисля, че е факт", каза Борисов.

Припомняме, че при първите публикации в "Гардиън", BBC, "Чикаго Трибюн", "Ню Йорк Таймс" и "Фокс Нюз" по повод ареста на журналистите от "Биволъ", разследващи корупция, свързана с "Джи Пи Груп", както и за убийството на Виктория Маринова всички медии подчертаваха, че България е на 111-то място по свобода на словото в света.

Тогава кой греши - Борисов, твърдейки, че сме с отлична свобода на словото или тези медии, които я намират за окаяна?

Премиерът каза на медиите: "Искам да се обърна към вас като разследващи журналисти и натискът, който бе упражнен върху отговорните органи. Всяко прибързано изговаряне от прокуратурата и МВР, течейки такова разследване, може да предизвика укриване на вещи, укриване на извършител и днес нямаше да си говорим".

Борисов очевидно е очаквал след подобно брутално убийство хората, политиците в Европа и медиите там търпеливо да чакат. Колко? Докато властта в държавата на 111-то място по свобода на словото благоволи да каже истината ли?

В контекста на скорошното съобщение на самия правосъден министър Цецка Цачева, че над 1160 извършители на престъпления са избягали от правосъдието, бдителността на журналисти и граждани към резултатите на МВР и прокуратурата изглежда съвсем закономерна. Очевидно е закономерна и за европейските и световни медии и политици, между които еврокомисари, генерален секретар на ООН, председател на ЕК, политици от дясната ЕНП - политическото семейство на Борисов, и др.

"Разни сини и червени политици се скъсаха да пращат мейли какво се е случило в България. Мигар това не се случва в други страни. Още в самото начало, когато се знаеше, че има ДНК от извършителя. Целта на... един поръчков извършител не си оставя следите. Да не се обвинява никого, без да бъде осъден...", обясни премиерът на брифинга днес.

По-късно на срещата с посланиците Борисов сам заяви, цитиран от Канал 3, че разследващите пускали "партенки", за да се отклони вниманието от заподозрения, избягал в Германия, но Борисов бил очаквал посланиците "да не вярвта на фейк новини".

Това премиер да признае, че е излъгал целия народ, заедно с МВР, като заедно са пускали "фейк" новини несъмнено е балканска екзотика.

Представете си това да го направят Меркел, Курц или Макрон - да кажат на среща с посланиците на ЕС, че правителството им нарочно генерирало "фейк новини" за убийството на журналистка, за да не пречат на разследването. Дали общественото възмущение няма да ги отвее от канцлерските и президентски им столове?

Определно е шокирал посланиците Борисов, като е добавил и че "ще държи в шах" ЕНП по въпроса кого ще подкрепи България за шеф на ЕК и дали ще е Манфред Вебер, след реакцията на Вебер за убийството на журналист в България.

И така бруталното изнасилване и убийство на Виктория Маринова се оказа част в политическия план на Борисов - първо, дали Вебер ще стане председател на ЕК, и второ, дали Борисов ще го подкрепи по пътя му към стола на Юнкер, след като Вебер е критичен към България.

Борисов на брифинга си сутринта беше особено гневен на кандидата за нов председател на ЕК, без да споменава името му, но с ясен намек, че визира него:

"Много внимателно съм ги чел всичките. Ще имаме сериозен разговор в ЕНП, като отида там, но това е политиката. Много неща бих казал още, но те ще минат добрия тон. Отнасяме се с изключително внимание към всеки сигнал. С нищо не сме заслужили, като държава говоря, да бъдем така охулени, докато работят всички не на 100, а на 1000%", показа обида Борисов, че усилията му не са били оценени от европейските партньори.

Припомняме, че избирането на нов председател на ЕК трябва да стане в началото на м. Ноември и това е политическа среда за маневри на държавите. Едни ще дадат мигач за привилната лента, където тича фаворитът. Другите ще пробват да го шантажират, за да си дадат гласа за него. Както са свикнали в локалната си национална среда.

Ако отчетем тези факти, ще видим брифинга на Борисов днес с друг знак. Не криминален. А политически. Не, Борисов не огласи убиеца на Виктория Маринова, защото го дължи на всеки български гражданин, на семейството й, на невръстната й дъщеря и на всяка жена в тази държава.

Борисов направи друго - позиционира се като фактор в играта на големите кандидати за ръководител на ЕК.

И се опитва да си вдигне цената, като демонстрира обида от реакцията на единия кандидат - Вебер, фаворитът на Ангела Меркел.

Така ще акумулира повече власт и ще може да иска повече - единственото политическо "Сантасе", което е в репертоара му от 10 години.

И това той сам го призна днес. Пред осланиците.

Борисов заявява обидата си, че (от шефа на ООН, през шефа на ЕК, през кандидата за шеф на ЕК - Манфред Вебер, през трима еврокомисари, десет от най-влиятелните медии в Европа и света и десетки реагирали политици и журналисти по света)

НА НЕГО ВЕЧЕ НЕ МУ ВЯРВАТ. И НЕ ГО СМЯТАТ ЗА ПРЕСТИЖЕН.

Престижът и доверието на хората са важен фактор за легитимност на властта в ЕС.

Но не съвсем, май ще се окаже.

Борисов знае, че ако не разреши една криминална задача, така че да го одобри общественото мнение на Европа, дава знак, че няма да може да се справи и с къде-къде по-сериозната политическа задача да се задържи във властта с високо публично доверие. А не да се задържи просто някак.

 

Доверието в Борисов сериозно се разклати - след чумата, след арестуваните журналисти от "Биволъ", след убитата Виктория Маринова, влезли в световните медии. Той губи тежестта си на надежден и одобряван от хората лидер.

И точно затова е ядосан и гневен. От обида не толкова. А от страх, че е изгубил доверие. И спешно трябваше да навакса. Затова събра посланиците - да им се скара, че слушат "фейк новини" и да им каже, че няма да подкрепи Вебер, докато не е сигурен, че Вебер го харесва и уважава достатъчно.

Локалното мислене на локалния политик от известно време слага отпечатъка си в Европа. Но и вече изгражда нова реалност в Европа. Реалността на Орбан, на Борисов, на Путин, на Ердоган - личната властова реалност, агресивно опитваща да подмени реалността на ценностите на Стара Европа.

Наистина остават на заден план криминалните въпроси, но стават важни политическите:

  • През цялото време българските власти са търсили убиеца в Германия, умишлено стаявайки този факт от българската общественост ли излиза?
  • Какво мисли кандидатът за шеф на ЕК Манфред Вебер  - редно ли е или не Борисов да вкарва в заблуждение обществеността от страх да не си изгуби властта?
  • Какво мисли Ангела Меркел за подхода на Борисов - правилен ли е или не от гледна точка на задължението на политиците да казват истината? И положената им клетва пред парламента?
  • Какво мислят Меркел и Вебер за ситуация, при която убиват жуналистка в Германия, убиецът избягва в България и те скриват този факт от германската общественост, но пък три дни й пускат "партенки" и "фалшиви новини" умишлено?
  • Защо политиците са крили бягството на убиеца, ако бягството е част от обичайното поведение на убиец, който се опитва да се укрие? От страх за властта или от страх за разследването?
  • Защо сега Борисов се сърди на медии и политици и ги обвинява в натиск, след като той самият като политик подмени истината с "фейк", както сам каза?
  • Ако е скрил бягството на Северин Надеждов, за да запази властта, крие ли още нещо? А да повярваме ли, че е Северин? Да не излезе фейк и той, като скитника румънец, който за известно време ни бе представен за убиеца?
  • Под неподлежащия на никакъв контрол от никого мотив "тайна на разследването" не се ли крият и други причина за манипулиране на истината - например политически страхове да не падне властта? Или няма стаяване на истината?

Въпросът е следва ли ние да питаме за това като граждани? Или следва да се задоволим с "тайната на разследването", което усърдно ни поднесе скитник румънец за извършител. А часове по-късно ни поднесе Северин? А Северин ли ще е последната версия на истината?

Ако властта веднъж те е излъгала, разумно ли е да станеш скептичен към нея, да изгуби доверието ти?

Ако те е излъгала за убийство, би ли те излъгала на избори?

Изобщо, лъже ли властта в България?

Това са лесни отговори за всеки обикновен човек. И съвсем лесни за политиците, зависещи от властта.

Тези въпроси показват колко е силна автоцензурата у нас - в медиите ни, в главите ни, в обществото.

И закономерно обясняват 111-то място на България по свобода на словото. И първото по бедност в ЕС.

Борисов не отговори на тези въпроси на брифинга, защото не го интересува мнението на българската общественост. Той го управлява през медии, на които плаща по оперативни програми и инвестиционни проекти, и чрез говорители, изпаднали от други партии и приютени в ГЕРБ да играят "обществено мнение".

Борисов отговори на тези въпроси пред посланиците обаче, защото убийството вече е част от политическата му игра за повече власт в ЕК и за статута му на по-едър фактор в избора на следващия председател на ЕК. Този избор е следващо раздаване и той иска да вземе ръка. А и след Западните Балкани и председателството влияние в ЕК вече не му се вижда непостижима власт.

От часа на съобщаване на убийството в неделя тези въпроси не са били криминални, а политически. Просто Борисов едва днес го призна.

Това обаче са въпроси за етиката на властна, за оценката на тази етика от Германската държава, която претендира да оглави ЕК, за пропагандата, в която бе превърнато убийството на поредната българска жена -  двадесетата убита българска жена за послединте 9 месеца! Това са въпроси за почеността на политици и министри, които намират за нормално да филтрират информацията за изнасилване и убийство, като

настройват филтъра не според интереса на обществото, а според риска да не падне правителството.

Дълбоко порочно? Или закономерно и нормално?

Ако Борисов и политическият му кръг приемат това за нормално, тогава примирението на обществото с политически манипулираната информация за смъртта на една млада жена чии проблеми показва - на правителството или на обществото?

Борисов знае, че изгуби ли доверието, изгубва властта. И с цената на всико ще манипулира информацията, за да остане във властта. Той затова и "заплаши" Вебер именно чрез власт. Но това се прави от всички политици. Особено от тези, които напоследък диктуват дневния ред на Европа през личния си властови дневен ред. Въпросът е ще подволи ли обществеността на Европа това да остане така?

В тази игра за още и още власт валутата е доверие.

Доверие и пропаганда обаче са различни неща. Мнение и обективна истина са различни неща. Какво ни внушава да мислим Борисов и какво наистина мислим са различни неща.

И понеже Борисов бърка тези неща, се сблъска челно с политиците от собственото си политическо семейство по казуса с убитата журналистка. Защото

целите им за власт са еднакви, но за общественото мнение не са.

Борисов не смята общестевното мнение за важно, защото го управлява през медии, които е превърнал в рекламни канали на правителството. В Стара Европа това отдавна е надживяно - за да не загубят доверието на избирателите си, политиците като Вебер и Меркел наистина уважават общественото мнение. И не го манипулират с "партенки", както Борисов може да си позволи. За Борисов общественото мнение е оранжерията на властта му. Температурата се контролира от него. Лично.

Затова и държавата на Вебер и Меркел е най-богата в ЕС, а България - най-бедната.

И колкото и да обяснява Борисов на медиите, че са свободни, плащайки им от 10 години през оперативни програми и избори да пишат, каквото иска да чуе, в ЕС все пак не така разбират свободата на словото.

Нито Вебер, нито Меркел, нито Юнкер и еврокомисарите бъркат свободата на медиите с пропаганда. И затова реагираха и искаха бързо разследване. Бързо разследавне, всъщност не за да се притесни властта у нас, а защото 48 часа след убийството пада с 50 % шансът да бъде разкрит извършителят, казват самите криминалисти. А ако не е разкрит, хората губят доверие във властта. И заради баналната причина на демокрацията - на властта й се плаща от хората да опази живота и собствеността им, а ако не може, какъвто често е случаят в България, поне да залови и осъди престъпника. Ако властта не прави това, хората спират да й дават доверието си. И тя трябва да се оттегли. Или те да я свалят на избори.

Властта у нас обаче не функционира така. Тя превърна убийството на жена и журналист в пропаганда. Под благовидния мотив за тайна на разследването

властта филтрира и пусна публично само тази информация, която не би застрашила властта, а не разследването.

Нито на Меркел, нито на Вебер и Юнкер им е интересно как точно Борисов задържа властта си у нас

(в крайна сметка, ако ни харесва да живеем като растения в оранжерията му, те няма да имат против).

Но ги интересува какво мислят техните граждани за убийството на журналист. Затова реагираха.

И точно тук Борисов сгреши, като стаи истината. Ако беше казал честно, че убиецът е избягал, но те го знаят и го търсят, това убийство щеше да остане криминален случай.

С потенциал за любимия на имиджмейкъите на властта пиар изграден върху смърт. Но той се изплаши за стола си и излъга.

И не остави ход на колегите си политици в ЕС, защото ставаше дума за базисна ценност като живота на жуналист. Така убийството от криминално престъпление в най-бедната страна в ЕС стана политически въпрос на целия ЕС.

Сега предстои Борисов и Вебер да се спраят с последиците -

доверието на хората срещу амбицията на властта.

Ще бъде епично? О, не! Ще бъде прагматично. Поведението на Борисов по това убийство е тестът за доверие към него. Вебер вече похвали Борисов за бързото разследване. Ще му се наложи да балансира, защото не е само той кандидат за шеф на ЕК. И му трябват гласове. България може да е бедна и непрестижна, но пък е един глас повече.

Властта не мирише,

както казват банкерите за парите. И лошото не е, че Вебер трябва да преглътне властовата амбиция на Борисов и стремежа му големите да зависят от него. Лошото е, че после трябда да го преглъща ежедневно, бидейки на чело на Европейска комисия, в която не само Борисов, но и твърде много други вече бъркат свободата с екстаза на властта. Перспектива, която за Вебер няма да е лесна.

Това не е втората скорост на ЕС, това е долната земя. В момента Вебер се нуждае от нея. Но после ще трябва да свикне да съжителства с нея. А и да я управлява. С общественото мнение на своя страна.

Желаем му късмет!

 

0
0
0
s2smodern

Горещи теми

Нагоре...