Политическият "Стани богат" на Христо Иванов и Борисов срещу Радев - 24novini.bg

Политическият "Стани богат" на Христо Иванов и Борисов срещу Радев

След "престрелката" премиер - президент лидерът на "Да, България" Христо Иванов взе страната на Борисов срещу Радев След "престрелката" премиер - президент лидерът на "Да, България" Христо Иванов взе страната на Борисов срещу Радев
17.02.2018 | 18:13
(2 гласа)

Вчера, след словесните престрелки между президента и премиера, лидерът на "Да, България" и бивш министър във второто правителство на Борисов - Христо Иванов, публикува във фейсбук-страницата си коментар "Президентът между А и Я или въпроси към въпросите на Радев".

В него Иванов анализира причините за конфликта Радев - Борисов и задава въпроси към президента. Дотук няма проблем.

Проблемът идва като се прочете цялата позиция. Тогава става ясно, че не това, което Иванов казва, а това, което премълчава, е истинската му позиция.

А тя е да задава въпросите си само към президента, не и към премиера.

От което следва питането: Защо Христо Иванов застава на страната на Борисов в размяната на удари с Радев?

Бидейки бивш министър от второто правителство на Борисов е очевидно, че Иванов избягва конфликти с премиера. Това може да се стори основание за по-придирчивите към политическата чистоплътност да питат колко тогава да е легитимна претенцията на "Да, България" за опозиционна партия, ако не желае да задава неудобните въпроси и на премиера. Но това си остава проблем на придирчивите.

Според Иванов, премиерът е в уязвима позиция "заради „Магнитски“, напрежението в банковия сектор, очертаващият се провал с Шенген или Евро-чакалнята, авантюрата със срещата Ердоган-ЕС, както и катастрофата с модерницазацията на армията". Христо Иванов обаче се въздържа да го попита същото, което пита президента. А то е много важно. И изисква не само президентски, но и отговор от изпълнителната власт. Както и от парламентарната, доминирана убедително от ГЕРБ.

Иванов твърди, че "Радев трябва да бъде подложен на натиск да превърне риторичните подхвърляния в конкретни институционални действия". Съвсем легитимна взискателност към президента в една демократична държава. Но важаща със същата сила взискателност и към премиера и лидер на най-голямата политическа сила в една демократична държава. Само че при Иванов тази взискателност по отношение на Борисов е съзнателно занижена, а към президента - целенасочено завишена. Дори когато става дума не просто за твърдението за общ бизнес между Борисов и Пеевски, но и за това дали ще се зададат въпроси за Цеко Минев и за контрола на БНБ по ситуацията с ПИБ, КТБ и Общинска банка, дори тогава Иванов не се обръща към премиера.

Иванов знае, че като председател на партията с най-голяма парламентарна група в НС - ГЕРБ, Борисов без никакви пречки може да инициира поне 7 действия, сред които за изслушване на управителя на БНБ би се сетил и шестокласник, камо ли бивш министър на правосъдието. Но Иванов някак не се е сетил.

В помощ на лидерите на "Да, България" и ГЕРБ ето пример за тези поне 7 политически действия, които веднага биха могли да се предприемат от ГЕРБ, за да се защити публичният интерес:

  • да направят изслушване на управителя на БНБ дали има заобикаляне на забраната за финансиране на свързани лица от банка, какъвто, според твръденията на Борисов, става случаят с Цеко Минев - от една страна държи съществен дял от капитала на Първа инвестиционна банка, а от друга, според председателя на ГЕРБ, е собственик на кредитирано от ПИБ дружество "Юлен", което кредитиране по закон е забранено и която собственост ПИБ с позиция до медия отрече вчера;
  • да инициират парламентарна анкетна комисия в 44-о Народно събрание, защото има съществен политически повод - премиерът твърди нещо, което банката отрича;
  • да се направи изслушвне на Банковия надзор (и одитора на банката) по казуса в съответните парламентарни комисии, и то публично, за да  чуят гражданите какво работят онези, на които плащат заплатите; и да са спокойни, че институциите са научили "урока КТБ";
  • да изискат законови действия от КФН, която да докладва на народните представители;
  • да бъдат изслушани министрите на блиц-контрол и парламентарен контрол, които имат отношение по казуса с "Юлен" - на околната среда, на финансите, вицепремиерите;
  • да задвижат през парламента и Министерския съвет всички институции и процедури, защитаващи публичния интерес по този казус. А дали и тези, свързани с националната сигурност или това не е въпрос на сигурност не следва ли да се пита именно премиерът;
  • да излязат с декларация на парламентарната група на ГЕРБ, в която ясно да изразят позицията си - прав ли е премиерът или греши в твръдението си за собственика на "Юлен"; банката права ли е или греши, отричайки тази собственост; БНБ, Банковия надзор, КФН и ръководените от правителството на ГЕРБ институции да се заемат ли с казуса или не; доминираният от ГЕРБ парламент да работи ли по казуса или да го остави на "работните групи", какъвто е парламентарният еквивалент на действието "замитане под килима".

Всичко това го знае не само Мая Манолова. И БСП го знае. И Патриотите. И ДПС. И всички в парламента. И десните Реформатори и ДСБ, които оглушително мълчат по престрелката Борисов - Радев.

Но и Христо Иванов го знае. И по-важното: не пита за него Борисов.

Кому е изгодно това премъчаване е първият въпрос за Христо Иванов, изникващ закономерно.

Вторият е за съдебната реформа - защо пита президента, но пропуска да попита премиера за нея. Нали знае, че политическата воля на парламентарната група на ГЕРБ, гласувала в миналия парламент Стратегията за съдебна реформа (предложена от самия Христо Иванов като министър на Борисов), е достатъчна, за да има или да се саботира една реформа.

Третият въпрос е за корупцията. След като пише, че "цяла година Радев флиртува с темата за корупцията" защо не пита премиера за флирта на ГЕРБ с антикорупционния закон, а за твръдението на БСП, че се манипулират данните от системата на Митниците за акцизните стоки? Приетият от ГЕРБ закон няма нищо общо с реалната борба с корупцията и изроди "закона Кунева" - закон, в изработването и съгласуването на който самият Христо Иванов участва като министър на Борисов в правителството с Реформаторите. Тук въпросът към Радев "Ще посмее ли публично да заеме позицията, че няма и не може да има реална борба с корупцията в България, без радикално реформирана прокуратура" е въпрос и към Борисов. Премълчан от Христо Иванов. Оглушително при това.

Четвъртият въпрос към Христо Иванов, който пита президента за "флирта му с темата за електронното гласуване. Сега ще го защити ли от очевидното намерение на управляващи и опозиция да провалят въвеждането му" е въпрос колкото на вето на президента, толкова и на законодателство от ГЕРБ - т.е. въпрос към председателя на ГЕРБ и премиер Борисов. И той остава незададен от Иванов. И това премълчаване върши работа на всички, които вярват в купения и корпоративен вот. Чак да се зачудиш защо един уж опозиционен лидер не го адресира към премиера в деня, в който не друг, а ГЕРБ притисна ЦИК да отложат електронното гласуване.

А относно петия въпрос - за "лоялността към лобитата, които са се строили в сенките зад президента", неговото задаване към премиера можеше да стане от Иванов и вчера на обяд, като си пишеше поста във фейсбук, но и в институционално качество като министър на правосъдието в правителството на същия Борисов - тогава имаха възможност и за формален, и за неформален контакт. И се хвалеха публично, да припомним: "Правосъдният министър Христо Иванов има моята пълна подкрепа... Няколко дни подред с Христо работихме активно по проекта за промени в ЗСВ, който Министерството на правосъдието трябва да изработи до Великден. Това ще бъде инициативата на Министерския съвет. Продължаваме напред!”, каза Борисов през април 2015 година, когато в парламента се работеше по Закона за съдебната власт. След което Иванов изпрати до медиите позиция на министерството си, че той ще осъществи докрай съдебната реформа.

Ако се чудите защо Христо Иванов не задава въпросите си и към премиера, бихте могли да изберете някой от тези отговори:

разсейване, закономерност, "помощ от приятел", страх, джентълменска договорка да не се злепоставят публично с Борисов, непублични интереси, дългосрочна перспекитва за сътрудничество, трик,  оценка на въздействието, политическа план-сметка, безсилие. В правовите държави всеки има право на мнение.

Но има право и да мълчи. Което бившият правосъден министър, а сега лидер на партия, настояваща, че е опозиционна, знае отлично.

Иначе, да, Христо Иванов е безусловно прав, че "само конкретните действия и факти имат някаква стойност". Но политическият морал е морал, когато важи за всички - както за тези, които задават въпроси, така и за тези, които премълчават въпросите. Иначе става политически трик. А него избирателите го усещат. И санкционират.

Да се пита премиера по нелицеприятни за демокрацията неща не е лесно - нито през фейсбук, нито преди избори, нито когато той е в окопна война с президента и му трябва "помощ от приятел". Именно тогава се появява онзи играч, който да е на линия, да вдигне навреме и да каже каквото трябва. И въпреки че остава извън кадъра и не е основният претендент, той играе по комерсиалните правила на "Стани богат" доброволно. Но не и безвъзмездно.

0
0
0
s2smodern
Харесай ни във Фейсбук
Чуй новините

Горещи теми

Абонирай се за нашия Youtube канал
Още информация
Нагоре...