Данните сочат за трайна тенденция закони да се променят не заради необходимост от усъвършенстване, а поради неизпълнение на приети срокове от страна на институциите 2024 г. е годината с най-малък брой приети нови закони от началото на изследването
„Българският граждански кодекс " е темата на 23. брой на Юридически барометър – гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“.
Специален гост на броя е проф. дюн Иван Русчев - професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски " и академик - редовен член на Българската академия на науките.
Публичното представяне ще се състои на 23 април (сряда) 2025 г . от 10.00 часа в зала „Exlibris", ул. „Славянска“ № 14.
В рамките на темата екипът на Юридически барометър повдига въпроса за необходимостта от приемането на български граждански кодекс, като поставя началото на дискусия по една от най-старите, но и най-недовършени задачи пред българското законодателство – такава, която „вълнува умовете на поколения български юристи вече близо 100 години“. България е една от малкото европейски държави без собствен граждански кодекс, въпреки че към момента в страната действат цели 11 кодекса в различни клонове на правото. Кой модел на кодификация по-подходящ – институционалният (по френски образец) или пандектният (по немски образец)? Дали нов граждански кодекс следва да включва семейноправната материя, какво е мястото на интелектуалната собственост, застрахователните и транспортни договори и т.н.?
Аргументи „За“ (наличието на остарели и архаични норми в сега действащите граждански закони; натрупана противоречива съдебна практика; необходимост от систематично осъвременяване и кодифициране на нормите) и „Против“ (политическа нестабилност, липса на ресурси и подготвени кадри, както и съмнения относно самото време и нужда от мащабна реформа) кодификацията.
Специално внимание в броя е отделено на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 67 от 9 август 2024 г.). С него се предвижда с обратна сила да се удължат срокове за влизане в сила на нови правила в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Търговския закон (ТЗ). Тези промени за пореден път потвърждават трайната тенденция закони да се променят не заради необходимост от усъвършенстване, а поради неизпълнение на приети срокове от страна на институциите. Срокът за стартиране на електронното заповедно производство е удължен с една година, а новият режим на дружеството с променлив капитал е отложен до март 2025 г., след като институциите не са изпълнили изискванията в срок.
Ще бъде представен и количествен анализ на законодателната дейност за 2024 г. Като за посочения период са приети 94 закона, което е по-малко от средната стойност за последните години. Рекордно нисък брой нови закони – само 3 за цялата 2024 г. Така 2024 г. става годината с най-малък брой приети нови закони от началото на изследването. Запазва се тенденцията над 90% от законите да бъдат изменяни и допълвани повече от веднъж годишно. Кодексът за социално осигуряване отново е законът с най-висок средногодишен брой изменения и допълнения – 7 пъти годишно.
Юридически барометър е гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, която стартира през 2010 г. Изследването излиза на всеки шест месеца. Досега са представени 22 броя на Юридически барометър. Проектът се реализира от сдружение Център за правни инициативи. Екипът включва юристи с опит в областта на нормотворческата и правоприложната дейност , преподаватели, докторанти и студенти по право от Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Целта на Юридически барометър е представяне на периодични анализи на състоянието на правния ред на основата на система от преимуществено количествени показатели. Това позволява да се направят обективни изводи и да се избегне често открояващата се в други подобни изследвания склонност за ценностни съждения и политически оценки. От друга страна, със съзнанието за ограниченията, които поставя всяко количествено изследване, Юридически барометър прави и съдържателен (качествен) анализ на отделни законодателни актове и проекти на актове.
Вярваме, че тези 15 години Юридически барометър се утвърди не само като авторитетен източник на информация, данни и анализи по значими правни проблеми, но и като форум, на който представители на различни държавни органи, на академичната общност и на гражданското общество свободно и публично обсъждат теми и обменят размисли и възгледи по важни въпроси за развитието на правния ред в България.
Наред с това, Юридически барометър служи като средство за външен позитивен натиск от страна на гражданското общество върху институциите и по този начин дава тласък за осъществяването на реформите в публичния сектор. Реализацията на този проект допринася и за повишаване на информираността, а оттам и на ангажираността на обществото по въпросите, свързани с развитието на правния ред.
Юридически барометър излиза периодично. Всички броеве на изследването са достъпни в електронен формат на интернет страницата на Центъра за правни инициативи www.cli-bg.org и на сайта на Юридически барометър - www.legalbarometer.bg.
