„Няма да има достатъчно подписи, за да се сигне до обсъждане. Тази фрагментация на политическия ни живот, това отдръпване от избирателна активност и политическа дейност въобще прави хората по-пасивни. Ако това е целта – да ги събудим, е добре, но не мисля, че ще бъде възможно“. Това прогнозира пред БНР доц. Наталия Киселова, специалист по конституционно право.
Освен това, според нея, не може да няма кворум за участие и колкото и да са участвали в референдум, да бъде задължителен. Това не е допустимо и отива отвъд разбирането ни за съвременна демокрация, изказа мнението си тя в интервю за предаването „Преди всички“.
Два от референдумите се отнасят или за запазване на лева, или за отлагане на еврото – тях ги слагам в патриотичния сектор, посочи доц. Киселова. Според нея референдумът на ИТН за свикване на ВНС е доста по-различен:
„Може да има странична цел – или да удари този на „Възраждане“ и на журналистите от „България 24″, или да завинаги да прекъсне разговора за президентска република“.
Според нея обаче целите са много по-прагматични:
„Първо – партията да напомни за себе си. На следващо място – да покаже, че има експертен, интелектуален капацитет да изнесе сериозен дебат. Или да се опитат да влязат отново в парламента, ако не успеят – поне да получат 1% на следващите избори, за да получават субсидиране. Те са добри в това да правят шокиращи неща и да обръщат вниманието върху себе си“.
Доц. Киселова коментира и вчерашната пресконференция на ИТН:
„Виждаме един нов Слави Трифонов. Той изглежда помъдрял, изглежда по-консенсусен и отворен към журналистите. Кое направи впечатление – тези хора не знаят какво искат, освен да обърнат внимание върху себе си. Да се каже, че всяка партия щяла да си каже, след като народът реши, ми се струва, че е в нарушение на Конституцията. Дебатът за свикване на ВНС се предшества от проект. Не може ти да предизвикваш партиите, които по принцип не са за промяна на формата на управление, даже обратното. Партиите са си заявили позициите и няма какво да ги питаш“.
Има 2 варианта за водене на битка, отбеляза специалистът и обясни:
„В единия командирът казва „Напред!“, а в другия – „След мен“. В момента ИТН казва „Напред“ на хората, но не им дават посока. Зрелите политици са тези, които знаят посоката и казват „Аз ще ви поведа! След мен“.
Част от въпросите на патриотичния сектор не са допустими – за ЛГБТ пропагандата и за развитието на енергетиката, смята доц. Киселова. Според нея въпросите за еврото, при които се иска отлагане, са допустими.
Въпросът на ИТН за референдум е допустим на ръба, каза специалистът по конституционно право и обясни:
„Във внесените мотивите има аргументация, че хората по принцип трябва да бъдат питани. Това не са аргументи за това, че е необходима промяна на формата на управление“.
Доц. Наталия Киселова коментира и ключовите промени, свързани с механизма за разследване на главния прокурор:
„Имаше няколко различни идеи, които са противоречиви като философия. Те не бяха обсъдени заедно, а поотделно. Беше приет проект на „Възраждане“, който предвижда част от прокуратурата, в случая НСлС, да може да разследват главния прокурор, неговите заместници и председателите на върховни съдилища“.
Имахме усилия да се разтегли процедурата и затова се създаде впечатление, че има приет текст, но става дума за нещо по-различно, изказа мнението си тя. По думите й не е проведено гласуване. Днес депутатите биха могли да гласуват, посочи тя, но добави, че според нея това няма да се случи.
„Имаме един приет механизъм на първо четене, ако имаме и втори – това ще означава сериозна работа за това коя от двете процедури да се възприеме“, коментира специалистът по конституционно право.
Всеки, който е извън събранието, е очаквал да има стремеж депутатите да се обединят около идеи и законопроекти, каза доц. Киселова. По думите й обаче тъй като блоковете бяха доста рехави и се създаваха временни мнозинства – „това даде възможност за задачи, които едва ли са си формулирали в самото начало, като започваше този парламент, да бъдат постигнати“.
Това време за търсене на мнозинство за съставяне на правителство беше използвано за временни решения – всеки да си направи предложения и като дойде време за предизборна кампания, като знаме да си го изведат, коментира тя.
Тази процедура ако не бъде доведена до край, „Възраждане“ ще поддържат тезата, че те са предложили по-добър вариант, отбеляза доц. Киселова.
Според нея всеки проект може да бъде критикуван като философия или изработка:
„Разговорът е много по-сериозен, отвъд този законопроект. Трябваше да бъде направена по-сериозна оценка на законодателството за мястото и ролята на главния прокурор не само в наказателния процес, но и в други нормативни актове“.
Източник: БНР
