Ако нямаме постоянно правителство, не е реалистично да очакваме през 2023 г. да влезем в Шенген. Това заяви пред БНР бившият зам.-вътрешен министър Филип Гунев.
„Трябва много сериозна работа. Няма как да реформираме правосъдието или границата за 6 месеца. Това, което може да се случи за тези 7-8 месеца, е да се лобира в тези страни и да се разбере, че има други механизми, през които дългосрочно трябва да се решават проблемите. Там да започне един вътрешен политически диалог, че има механизми, през които нещата се контролират, че нещата не са толкова зле тук“, коментира той в интервю за предаването „Преди всички“. Според него в тези страни не осъзнават, че сплотяването и приемането на България и Румъния в Шенген е от стратегически интерес за ЕС.
Да се работи със съседните страни е част от европейската политика, каза Филип Гунев относно мигрантския проблем и работата на България за ограничаването му. Според него може би има закъснение в тази посока:
„В последните 2 години този диалог като че ли липсваше“.
Турция не е щастлива от подхода на ЕС – да дава на час по лъжичка, посочи той и добави, че именно това създава напрежение със Съюза. „Вежди Рашидов си представя, че ще може да го разреши“, каза Гунев.
„Турция е в особена ситуация. От една страна много сериозно контролира границите си. Те могат да контролират една голяма част от този поток и могат да го насочват накъдето искат. Но има и друга част от този поток, която не могат да контролират и те имат желание да сътрудничат там“, коментира бившият зам.-вътрешен министър.
Той отбеляза, че афганистанските канали се контролират от Афганистан:
„Те имат посредници навсякъде. В турция е важен посреднически хъб. Струдничеството с много европейски страни е нужно, за да бъдат предотвратявани такива мрежи“.
Фронтекс ключи допълнителни споразумения със Сърбия и Македония за разполагане на служители да пазят границата, припомни Филип Гунев и посочи, че тепърва ще видим какво ще е отражението. Предстои тези сили да бъдат разположени в предстоящите месеци. „В Европа има хаос и усещане, че ситуацията не е под контрол“, каза той.
„България има получени над 200 млн. евро по фонд за вътрешна сигурност, част от които ще отидат за опазване на границата. Нашият проблем е, че няма една добра изработена дългосрочна визия за това как трябва да се пази границата, няма достатъчно инвестиции в една интегрирана система. При положение, че нямаме изцяло интегрирана система, разположена и работеща по цялата граница, виждаме, че се нагаждат и потоците продължават. Въпреки че сме направили стотици милиони инвестиции по границата, те не дават своя ефект, защото не са завършени и остават дупки по тази граница“.
Има спад в доверието към полицията, подчерта Филип Гунев. Според него трябва да се работи целенасочено за издигане на престижа на полицая. В МВР такава политика няма, категоричен бе той.
По думите му трябва да се замислим дали има по-общ проблем с корупцията по границата. Според него има много какво да се желае от системата за противодействие на корупцията в полицията у нас. Мониторингът на служителите изобщо не е развит, добави той.
Заплатите се вдигнаха, но те трябва да продължат да се вдигат, смята Гунев. Според него трябва да се полагат усилия, за да може системата да се издига и хората да имат желание да работят в нея.
Относно случая със задържания британски гражданин, издирван с червена бюлетина от Интерпол, бившият заместник вътрешен министър коментира:
„Има ислямисти, които идват в България, както беше в Пазарджик. /…/ Но да се прави аналогия с тези случаи … да правиш връзка с това и че някой в селото му е помогнал да превежда нещо от английски – е просто смешно. /…/ Безотговорно се хвърлят обвинения, но няма как да знаем дали са истина, защото това е класифицирана информация“.
Източник: БНР
