Модернизацията на армията няма да доведе до навлизане на много нови технологии

Препоръчваме

Поскъпването на храните е с 2,5% в сравнение с миналата година

Цените на хранителните продукти бавно и без много шум продължават да вървят нагоре. За последната седмица се...

Зам.-министър Ренета Колева участва във форум за бъдещето на водородната икономика

България има ясно изразена дългосрочна амбиция за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс,...

Заради уран: Ограничава се ползването на вода за пиене в Харманли

Ограничава се ползването на питейна вода в Харманли и селата Надежден и Остър камък в общината заради...

Новите проекти за модернизация на армията няма да доведат до така очакваното навлизане на много нови технологии през т.нар. индустриално сътрудничество. Тъжният факт стана известен по време на скорошно изслушване на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов в ресорната отбранителна комисия. По същото време, по което самото Министерство на отбраната представи амбициозната си програма за модернизация на армията до 2026-та година, за която, с известни уговорки, ще са нужни над 6,6 милиарда лева. По нея няма проект, в който да няма заложено индустриално сътрудничество. Но проблемите със сега течащите проекти може да покаже какво би било и бъдещето им. От 2019 година проектът по първите осем изтребителя F-16 вече е излязъл от фазата на хартията. Още тогава страната ни плати на куп над 2,2 милиарда лева. Компанията – производител дори наскоро каза, че първият български F-16 е вече на линията за производство. Но индустриалното сътрудничество стои неразвито. Това обясни служебният министър на отбраната Димитър Стоянов пред депутатите от комисията по отбрана. Проекти имало. Движение – не, стана ясно от думите му.

„Индустриалното сътрудничество за първите F-16 така и си стои неразвито. Надявам се, че няма да питате мен, защо. Военната част онзи ден подписахме договор – всичко е подготвено за Технологичния център, за самолета, който трябва да дойде F-16. Военната част се изпълнява. А индустриалното сътрудничество защо не се изпълнява, другата част, която е в едно друго министерство, няма как да коментирам. Изхождахме от тази позиция – като виждаме до тук какво се получава с индустриалното сътрудничество, с трансферни технологии. Ами не се получава. Не се получава, а ние сме го платили. Това, което е платено, доколкото знам, за F-16 е една значителна сума за трансфер на технологии и индустриално сътрудничество, което, за съжаление, го няма. Военната част се изпълнява стриктно и във време. Но останалата част, съжалявам, не се изпълнява. Това е другата причина, поради която сме отказали индустриално сътрудничество в обем производство в България. Но има индустриално сътрудничество, което е за следгаранционна поддръжка, което е не по-малко важно. То ни гарантира сигурност на доставките. И това е изключително важно да имаме сигурност на доставките, за да може да имаме каквото и да е отказало, ние тук да го възстановяваме. Дойде предложение от румънската компания веднага да се включим към тях. Но въпросът е да се намери подходящото на необходимата цена“.

Депутати от комисията по обрана припомнят, че в парламента е имало дебат кое министерство да води индустриалното сътрудничество по сделката за първите самолети. Но докато се реши кое министерство да го ръководи, „то минало времето“. Други депутати намират за притеснителен този факт, че по платена сделка има застой в индустриалното сътрудничество. Защото така се отдалечават идеята да се даде шанс на българската икономика, развивайки, давайки ноу-хау, достъп до технологии за производство на определени изделия. За това депутатите вероятно ще питат, но по-нататък, и министрите на икономиката, и на инвестициите какво мислят. И докато за първите Ф-16 проблемите се търсят не в Министерството на отбраната, за втория пакет от изтребители стана ясно, че няма да има индустриално сътрудничество. За новите осем изтребителя България ще плати малко над два милиарда и 540 милиона лева – разсрочено. И с уговорките, че ще има доста „бонуси“ от американската страна. Но Съветът по отбрана, органът на МО, в който участват всички висши военни и политически лица, е решил да не се търси индустриално сътрудничество или т.нар. офсет.

„Предполагам, че всеки един от вас е наясно, че тоя офсет е включен в цената на договора. Във втория договор се цели сваляне на цената на договора. Офсетът не е включен по искане на българската страна. Офсет няма“, казва лаконично служебният министър на отбраната Димитър Стоянов. Но обяснение той дава с друг един проект – за Сухопътните войски. Преди време проектът спря на етап две класирани фирми. Заради надвишаване на определената цена. Основно заради индустриалното сътрудничество, което изисквало машините да се произвеждат и сглобяват в България. Това изискване оскъпявало проекта, но и нямало как да се случи у нас, защото фирмите–производителки вече имали съоръжения в съседни държави, отчете служебният отбранителен министър Димитър Стоянов.

„За това сме поискали да не сглобяваме машините тука, а следгаранционната поддръжка да бъде осъществявана в България. Просто, изходихме от това, че пазарът на бойни машини за пехотата, включително и много близко до нас, включително и Румъния с GLS – „Мовак“, които имат, включително и „Вотокар“ в Турция, други фирми има в Турция, включително и в Австрия има „Щайер“, във Франция „Некстер“, в Германия „Рейнметал“ имат производство тяхно. Така, че просто пазарът е прекалено наситен, за да искаме ние да започнем да произвеждаме и да продаваме наши машини навън. Това е нашата оценка, която направихме, но не се отказваме, за да търсиме, все пак, някаква автономност. При започване на бойни действия да имаме сигурност на доставките, тук да произвеждаме части и поддръжка, следгаранционна на машините“.

С други думи – докато България бави модернизацията на армията, вече е изпуснала шансовете да привлича големи инвестиции за проектите.

„Модернизационните проекти в тези държави се развиват с по-бързи и изпреварващи темпове. И съвсем естествено, мощностите бяха изградени там, където има проект“ – това обяснява Константин Зографов, президент на българския клон на международната неправителствена организация за бизнес и научно сътрудничество в областта на отбраната, позната като АФСЕА. И доразвива тезата. Няма икономическа полза за правенето на специфична продукция за малък български пазар:

„Българският пазар е доста ограничен, за да може тези изделия, които са произведат в сътрудничество, много лесно ще наситят българския пазар. А те са доста специфични и за такива малки обеми на поръчките, които имаме, е доста неефективно да се прехвърля част от производството на определени възли, детайли, системи в страната, която примерно си купува 16 самолета F-16. Няма икономически резон. С бойните машини това, което би могло да се прехвърли в България, е производство на отделни компоненти. А също така и на резервни части. Изграждане на мощности за ремонт и поддръжка. Такива мощности се изграждат в страни като Румъния, Полша, които имат значително по-голям обем на поръчките. И има смисъл там да се изградят. И при получаване на синергия между тези доставчици и изградени в по-големи страни мощности, би могло тогава вече да се мисли за прехвърляне на част от това производство в България в коопериране с други страни, които имат сродни поръчки“.

Индустриалното сътрудничество е двустранен процес с взаимни интереси, припомня Константин Зографов от АФСЕА. И казва, че бавенето на проектите влияе и на българските фирми:

„Самият факт на забавянето стресна и отблъсна българската индустрия от развитие на такива способности, защото очакванията, как да кажа, отпаднаха в някои случаи. Индустрията не може да седи и да чака кога ще се реализират тези проекти. Тя си има своя бизнес логика и развива тези аспекти, в които действително може да бъде успешна. Ако в началния период, когато се постави Планът за модернизация, беше ясна и насоката на възможности за такъв индустриален трансфер и партньорство, има достатъчно време българските индустриални партньори да се ориентират и да направят своите инвестиции също в тези области, в които има шанс да участват“.

Последната голяма модернизация е от периода 2004-та- 2006-та година. И тогава имало проблеми с допълнителните инвтиции. Фирмите-кандидати трябвало да търсят допълнителни средства, за да отговорят на специфични параметри от проекта, което го оскъпявал. Повечето инвестиции се случили. Но били в различни платформи, извън отбраната, спомня си военният експерт Тодор Тагарев:

„Отчетоха като офсетно задължение някаква платформа за електронна търговия. Не я знам къде е дали някой я ползва, че била 20 милиона офсетно задължение. Някой си отчете офсет с оранжерии за карамфили някъде из разградско. И ние чакаме икономиката да тръгне. Може! Обаче ако знаете как да го направите. Единственият пример, те пък за него не знам защо не говорят, но покрай Airbus, мисля, че това беше основният стимул той да открият завод до Пловдив с една друга фирма. Имат някъде над 100 души работници. Произвеждат вече чувам, че иска да отворят втори завод. Да наемат още 200 души. Това значи да правиш и инвестиции в отбраната и да очакваш икономически ефект. Ама трябва да може някой да го направи. Със заклинания не става“.

„Офсетно споразумение по тези проекти, което да дава действителен тласък на развитие на отбранителната индустрия – за съжаление такива не бяха сключени“, обобщава Константин Зографов от българския клон на международната неправителствена организация за бизнес и научно сътрудничество в областта на отбраната. Шанс за трансфер на технологии за армията имало при проекта за изграждането на корвети за ВМС. Но проектът бил спрян. И така към причината мудност или неосъществяване на модернизационните проекти се прибавила и непостоянството. Постоянство, което е важно, за да се поддържа адекватна индустриална база, която в момента липсва, обобщава Константин Зографов:

„Нашата индустриална база, а също така и технологичното ни развитие, препятстват този трансфер на високи технологии в областта на проекти, които са свързани, примерно, със самолетостроенето. Не е въпрос на умни хора, а е въпрос на развитие на индустриалната база. Защото изграждането на една високатехнологична индустриална база изисква действително много инвестиции. Изграждане на някакви производствени цехове, това е свързано и с подготовката на специфични специалисти, инженери и така нататък, които не се подготвят за година – две, а са порядъка на 5 или 10 години, което фактически е предпоставка да не се случи, тъй като самото изпълнение на проекта е с по-кратък срок“.

Съзнателно ли България не иска да има модерни технологии покрай проектите за модернизация? Изпуска ли шанса си да има модерна индустрия? Къде може страната ни да развива способностите? На тези въпроси трябва да се търсят реалистични отговори, казва Константин Зографов от АФСЕА. Шансовете на България не са в големите проекти за модернизация, а в по-малките, обобщава той.

„Нека да бъдем реалисти. От това как ние сме си оценили възможностите, зависи и това къде ще се включим, къде ще участваме. Трансферът на едни високотехнологични тренажори, средства за обучение на F-16, това по същество си е форма точно на такова високотехнологично партньорство. Но очевидно е, че ще бъде пресилено, ако кажем, че нашата отбранителна индустрия е в състояние да произвежда такива средства. Това обаче не е същото за по-ниско технологичните или области, така да ги наречем, на малките проекти, в които нашата индустрия има реална възможност за участие. Това е в екипировката на войниците, на защитната средства, средствата за нощно виждане, комуникационно оборудване и така нататък, където България реално може да участва. Ние не трябва да се фокусираме единствено върху големите, което е един вид погрешно представяне на модернизацията, защото модернизацията не е само в придобиването на самолети или бойни машини“.

„Процесът на модернизация на българските въоръжени сили трябва да води до трансфер на технологии и индустриално сътрудничество“, каза наскоро и президентът Румен Радев пред генералния мениджър на АФСЕА за Европа Ерик Щаудахер. Българската армия очаква да бъдат осъществени и редица много по-малки като стойност, но значими като ефект, е казал още президентът. Програми за индустриите в рамките на НАТО и ЕС през Европейската отбранителна агенция има, припомня Константин Зографов, председател на софийската секция на АФСЕА. Важно е и директното сътрудничество между фирмите. Но топката е винаги в администратора на процеса – държавата, казва Зографов.

„Но в никакъв случай не бива проявяваме мудност. Мудност на администрацията, защото администрацията е тази, която участва в официалните разговори, както на НАТО, така и на Европейския съюз. Мудност и на индустрията, защото Министерство на икономиката още от първите години, когато се заговори за офсет, има специална база данни на българските фирми, които имат интерес и в тези области. Доколко тази база се ползва от Министерството на икономиката или Министерство на отбраната и доколко реално предложенията, които може да направи България, отговарят на конкретното състояние, защото може някои да са имали възможности, които са заявили в началото, но те вече да не присъстват, което вече е проблем. Ако се предложи нещо, което вече не съществува, това само компрометира индустриалното партньорство“.

Източник: БНР

- Реклама -
- Реклама -
Последни новини

Поскъпването на храните е с 2,5% в сравнение с миналата година

Цените на хранителните продукти бавно и без много шум продължават да вървят нагоре. За последната седмица се...

Зам.-министър Ренета Колева участва във форум за бъдещето на водородната икономика

България има ясно изразена дългосрочна амбиция за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, в това число на водород...

Заради уран: Ограничава се ползването на вода за пиене в Харманли

Ограничава се ползването на питейна вода в Харманли и селата Надежден и Остър камък в общината заради установени отклонения в качеството ѝ,...

Промените, носени от новия закон за етажна собственост

Дали гарантират тези цели - не бих казал, че мога да потвърдя отсега, но върху този законопроект беше работено близо 5 години....

Падналото от втория етаж на училище дете не помни какво се е случило

Ученичка от шести клас в хасковското училище „Климент Охридски“ падна от прозорец на втория етаж. Момичето е настанено в...
- Реклама -

Още публикации

- Реклама -