България ще има сигурност и яснота, когато има друг дългосрочен договор – било за втечнен газ, било за алтернативен доставчик. Да купуваме на спот пазарите месец за месец и ден за ден, това е най-скъпата цена. Българският потребител и КЕВР няма да имат яснота, докато не бъдат сключени такива дългосрочни договори. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Станислав Тодоров в предаването „Неделя 150″ по БНР.
Той посочи, че в момента регулаторът работи в условията на най-голямата енергийна криза, пред която Европа се изправя от 80-те години, а българските битови потребители получават най-ниската цена на газа и на електричеството в цяла Европа.
По метода на ценообразуване за 2022-2023 г. експерти с дългогодишен стаж работили повече от два месеца в защита на потребителите, уточни Тодоров.
В понеделник се очаква последното ценово заявление от „Булгаргаз“. За първи път в своята история дружеството прави две доставки на втечнен газ, посочи Станислав Тодоров. Той нарече „подвиг“ факта, че са успели да осигурят алтернативни доставки за месец май.
По думите му Русия използва енергийните си доставки към Европа като едно от основните си оръжия за натиск. „Във всички парламентарни групи го има разбирането, че тази енергийна криза ще продължи, независимо кой управлява. Трябва да се вземат мерки и тези мерки са осъзнати от всички партии“, коментира още Тодоров.
Той декларира готовност на КЕВР да се въведат блок тарифи – до определена консумация на ток, парно и вода да се плаща една тарифа, а над тази консумация цената да е по-голяма. Месец и половина след гласуване на такова правомощие на КЕВР от Народното събрание това може да бъде въведено. „Комисията е готова. Имаме опит с такова блоково ценообразуване. Можем да ги въведем с извънредно ценово решение“, заяви тй.
Блоковите цени дават много по-универсален отговор на проблема с енергийната бедност, отбеляза председателят на КЕВР.
150-300% е било поисканото увеличение от топлофикациите в страната, то се е базирало на обективни факти, но КЕВР е намерила механизми, чрез които да компенсира повишените им разходи, изтъкна Станислав Тодоров. „Не само чрез цената, която битовите потребители трябва да плащат, но и с някои резерви в т.нар. Фонд за енергийна сигурност на системата. Реалистичното увеличение, което трябваше да поискат, беше в действителност около 100-120%“, допълни той.
През летния сезон може да вземем мерки за намаляване на консумацията, като в рамките на две-три години инвестицията в тази посока се изплаща, смята Тодоров.
По думите му от Плана за възстановяване ще дойдат много средства за саниране на многофамилни и еднофамилни сгради, както и за изграждане на домашни соларни инсталации, припомни Станислав Тодоров.
