Едва 2 % от инвестициите за социално развитие отиват в Дунавския регион - 24novini.bg

Едва 2 % от инвестициите за социално развитие отиват в Дунавския регион

За Дунавския регион се отделят едва 2 % от средствата за социално развитие За Дунавския регион се отделят едва 2 % от средствата за социално развитие
20.03.2020 | 21:02
(1 глас)

Инвестициите за социално въздействие са относително нов финансов инструмент, който набира видимост и популярност сред инвеститори и предприемачи.

 

 

За разлика от традиционното инвестиране инвестициите за социално въздействие се опитват да посрещнат социалните предизвикателства, а не само бизнес целите. Инвестицията събира капитал и експертиза от обществения, частния и нестопанския сектори, и е насочена към постигане на определени социални резултати.

Дунавският регион обаче все още изостава значително от световните тенденции в областта на социалния бизнес и инвестициите в социално въздействие.

Изчислено е, че само 2% от световните инвестиции за социално въздействие (с прогнозен пазарен размер от около 450 милиарда евро през 2019 г.) са насочени към социалните предприятия в Дунавския регион.

За да запълни тази празнина, през 2018 г. стартира проектът „Финанси за социална промяна“

с подкрепата на програмата „ИНТЕРРЕГ Дунав“.

„Финанси за социална промяна“ е консорциум от 14 партньори и 6 асоциирани стратегически партньори от 12 държави, който цели да предостави качествено обучение за социални предприемачи и инвеститори, да подобри политиките и да разработи практически решения за инвестиции за социално въздействие.Българският партньор в проекта е Асоциация за развитие на София.

Устойчивото и етично финансиране за социална промяна изисква от страните от Дунавския регион да предоставят по-добри условия за социално предприемачество. В рамките на проекта бе направен

анализ на финансовите инструменти и политическите мерки, които вече съществуват в Дунавския регион.

Тези мерки и инструменти включват:

  • Самофинансиране: Социалните предприятия имат някои възможности да се самофинансират. Това се базира на значителния принос на доброволческата работа в стартъп етапа на бизнес дейностите, които в някои случаи включват също така и реална финансова подкрепа.
  • Проектно финансиране: В повечето държави тези финансови механизми са чрез „традиционни“ инструменти без възвръщаемост, които са специално предназначени за социалния бизнес сектор и социалните предприемачи. Източниците на финансиране са осигурени от ЕС, от регионалните и местни власти, но също и от частни спонсори.
  • Заеми: В някои държави финансовите посредници вече посрещат кредитните нужди на социалните предприятия. Съществуващите посредници включват традиционни банки, социално ориентирани банки и други финансови институции.
    • Много традиционни банки са създали специализирани институции и специални секции (напр. в случая на Дунавския регион – ЕрстеБанк), които осигуряват финансова подкрепа в рамките на Европейските фондове или посрещат специално финансовите нужди на неправителствените организации.
  • Социално ориентираните банки като кооперативните и етичните банки по принцип са готови да финансират местни инициативи като социални предприятия.

В страни като Германия и Австрия, където сектора на социално предприемачество е добре развит, традиционните финансови посредницикато цяло могат да отговорят на кредитните нужди на социалните предприятия. В тези страни банките за частни лица обикновено са готови да предоставят заеми на социални предприятия, тъй като секторът изглежда по-малко засегнат от икономическата ситуация в сравнение с традиционните малки и средни предприятия и показва по-ниско ниво на риск поради малкия размер на социалните предприятия.

 

 

  • Иновативни социални финансови инструменти: Все по-голяма е потребността от иновативни възможности за финансиране на социални предприятия. В страните от Дунавския регион разработването на алтернативни схеми за финансиране, пригодени за социални предприятия, се подпомага главно от европейски фондове. Такива схеми и инструменти са:
    • Инвестиции за социално въздействие;
    • Облигации за социално въздействие;
    • Социален рисков капитал;
    • Други форми като групово финансиране(краудфъндинг).

Следващата стъпка на нашия анализ включва подробен преглед на меркитев Дунавските държави, насочени към социалния бизнес. На тази база партньорите по проекта избраха добри практики за ефективни политики, които могат да бъдат модели за изучаване, пример и ресурс за създателите на политики в целия Дунавски регион.

Докладът можете да прочетете на сайта на програмата www.interreg-danube.eu.

0
0
0
s2smodern

Горещи теми

Абонирай се за нашия Youtube канал
Нагоре...